Ще застигне ли законът на Мърфи администрацията на Байдън

Новият президент на САЩ Джо Байдън трябва да се надява към формиращата му се администрация да не се присъедини г-н Мърфи. Оня, чийто закон гласи, че всичко, което може, ще се обърка. В началото на тази година консенсусът между икономистите и инвеститорите беше, че нещата ще станат: Covid ваксинациите ще освободят задържаното търсене, стимулирайки растежа, който би трябвало да тласне акциите и доходността на облигациите още по-нагоре. Но законът на Мърфи може да се задейства, пише за Financial Times Мегън Грийн, старши сътрудник в Harvard Kennedy School.

Вирусът предизвика икономическия спад и неговото отшумяване ще диктува темпото на възстановяването. Така че първият риск за положителния сценарий е процесът по ваксиниране да разочарова. Досега разпространението беше помрачено от затруднения и недостиг на доставки. Седемдневната плъзгаща се средна стойност на ваксинациите се увеличава и вече надхвърля 1 милион, но ваксинационната стратегия на Байдън е в надпревара с новите мутации на вируса. Според неотдавнашен доклад на Американския центът за контрол и превенция на заболяванията, по-заразните варианти на Covid-19, появили се във Великобритания и Южна Африка, могат да станат преобладаващи в САЩ още през март. Това би изисквало още по-висока степен на ваксинация, за да се постигне групов имунитет, като остава възможността за нови мутации, устойчиви на ваксини.

Дори Байдън да спечели тази надпревара, отложеното търсене може да е по-слабо от очакваното. Личните спестявания са доста над средните исторически стойности, благодарение на стимулиращите програми, но държавната намеса изтегли напред търсенето в много сектори. Чувствителните към лихвените проценти сектори, които обикновено водят възстановяването от рецесия, вече се възстановиха: ръстовете при продажбите на стари жилища и на автомобили вече се слегнаха през четвъртото тримесечие. Търсенето може повече да не расте. Тези два сектора отговарят за до 8% от брутния вътрешен продукт на САЩ пряко и за много повече косвено.

Пораженията върху трудовия пазар също могат да осуетят търсенето. Тъй като фирми продължават да затварят заради блокирането, броят на временно безработните бе засенчен от трайно безработните, които ще имат по-големи трудности при намирането на работа. Броят на хората без работа за над 26 седмици се е повече от удвоил от август. А и много бизнеси използват кризата като възможност най-накрая да автоматизират работните процеси, което сочи, че няма да наемат хора, когато животът се „нормализира”.

Фискалната умора е друга опасност. Предложението на Байдън за нова порция антипандемични мерки, този път в размер на 1,9 трилиона долара (т.е. да станат общо към 5 трлн. досега - бел. прев.) вече се критикува от републиканците, които говорят за икономии. Предложението пък се планира да бъде последвано от инициативата „Да градим отново по-добре” по-късно тази година. При крехкото мнозинството в Сената ще са необходими изключително единство и много политически капитал, за да се приемат две такива огромни програми.

И накрая, по-високата инфлация и по-строгата парична политика могат да подкопаят консенсусната перспектива. Инфлацията почти сигурно ще се ускори, дори само защото цените паднаха толкова много през март и април, че сравнението на годишна база ще бъде изкривено тази пролет. От това произтичат два риска. Първо, че инфлационните очаквания тласкат доходността на облигациите достатъчно, за да привлекат пари от акциите, което води до корекция на фондовия пазар. Второ, че Федералният резерв ще реагира на инфлацията, като намали покупките на активи по своята програма за стимулиране. Макар редица представители на Фед да дадоха знаци, че не обмислят подобно „затягане“, дългосрочните очаквания за инфлацията се увеличиха в края на януари до над 2% годишно за първи път от 2018 г.

Нищо от това не означава, че растежът няма да бъде силен през 2021 г. Но е по-вероятно да видим връщане към нормално потребление спрямо толкова занижената база през пандемията, а не изблик на натрупано търсене, което можем да екстраполираме в бъдещето. Ще градим отново и вероятно по-добре. Но процесът може просто да отнеме повече време и да не бъде толкова линеен или стабилен, както прогнозират икономистите и инвеститорите. В крайна сметка единственият закон, който винаги е в сила във Вашингтон, е този на Мърфи.