Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

ИПИ: Време е за края на 60/40

Изкуственото запазване на заетостта в сектори или предприятия, ударени тежко от „класическа“ криза, може да бъде много опасно, посочи Петър Ганев

ИПИ: Време е за края на 60/40

Снимка: Bloomberg

Последните дни бяха противоречиви. Първо стартира масовата ваксинация. Както започна, така и спря – разбирай, че някой написа във фейсбук. В същото време е видимо очакването на 1 март да отворят заведенията. Но докато отворят, то взе, че тръгна нова вълна на вируса. В това противоречие сме вече близо година – коронакризата не бърза да си ходи. Въпреки това, ситуацията днес е различна от март/април 2020 г. Незабранената икономика, в т.ч. индустрията, отдавна не е в условията на непосредствен форсмажор. За разлика от миналата пролет, днес изглежда, че на хоризонта има и решение – ваксинацията върви бавно, но е ясно, че бройките само ще се покачват, коментира Петър Ганев от екипа на Института за пазарна икономика.

Още по темата

Извънредното положение от 13 март 2020 г. постави голяма част от икономиката на страната в условията на форсмажор. И макар индустрията да не беше забранена/карантинирана в нито един момент, паниката в Европа доведе до временно затваряне на фабрики, ограничения пред стокообмена и т.н. Нарушените вериги на доставки означаваха, че български предприятия ще претърпят тежък удар в първите месеци на кризата. Още в първите 10 дни на извънредното положение вече имаше десетки примери за предприятия, които временно спират работа.

Класическият пример би било предприятие от аутомотив индустрията, което произвежда компоненти за автомобили и в което работят над хиляди души. Този тип предприятия са част от веригата на доставки в аутомотив индустрията и са напълно зависими от поръчките на големите заводи в Европа. Когато поръчките там изчезнат, предприятието тук затваря – дори няма нужда да имаме карантинни мерки в страната, ударът от Европа се пренася моментално и у нас. Отчитайки, че кризата е наистина извънредна – не класическа финансова, а причинена от непознат вирус, въпросът е какво да се прави спрямо работниците в тези предприятия?

Всички тези работници могат или да се наредят на вече рекордните опашки пред бюрата по труда и да получат своето обезщетение за безработица, или да има временна програма, която да ги запази на работното им място. Последното потенциално позволява на предприятията по-бързо да рестартират своята дейност след нормализиране на ситуацията – точно това се случи с аутомотив заводите у нас между другото. Така се появи популярното „60 на 40“, което всъщност, в различни форми, видяхме в цяла Европа.

Няколко неща следва да отбележим за родното „60 на 40“. Първо, в нито един момент не е имало задълбочена дискусия или някаква форма на консенсус по въпроса дали подобна програма е приложима във всяка криза.

В един бъдещ свят без коронавирус, ако стане криза – както беше у нас през 2009-2010 г., трябва ли ни такава програма? Този тип финансови кризи често са резултат от натрупването на скрити рискове и надуването на балони, тоест те по своята същност са и корективен механизъм – наказват определено поведение и водят до трансформация, в т.ч. в типа заетост на работната сила.

Още по темата

Изкуственото запазване на заетостта в сектори или предприятия, ударени тежко от „класическа“ криза, може да бъде много опасно – все едно да пазим зомби заетост в строителството през 2009 и 2010 г., когато новите работни места ще бъдат на съвсем друго място.

Мярката 60/40 у нас беше въведена не просто защото е криза, а заради извънредността на ситуацията – това е хубаво да се помни.

Вторият важен момент на родното 60/40 беше широкият обхват на мярката. Дискусията в първите 2-3 седмици на извънредното положение постепенно премина от тесен обхват – например покритие само на секторите, които са затворени със заповед, към много по-широк обхват на мярката, включващ всяка фирма със спад на приходите над определен процент.

Третият момент – важен особено в началото на кризата, беше самоучастието на компаниите. Дори и да си затворен временно – като тези аутомотив заводи, трябва да допринесеш за заплата на работниците. Всъщност последното беше голямата драма на работодателите в затворени браншове и доведе до най-много спорове.

Това в общи линии зададе рамката на 60/40 в България. Впоследствие мярката беше променяна в някои детайли и удължавана няколко пъти – последно до края на март 2021 г.

Докато преди година мярката се въведе за предприятия, които са или напълно или частично преустановили работа, в днешния си вариант вече подкрепя заплатите в отдавна отворени такива.

Профилът на компаниите, които в най-голяма степен тежат на мярката също се промени – водещите бенефициенти в началото бяха аутомотив заводите, а днес вече са най-големите държавни компании. На този фон, логично идва въпросът кога следва да е краят на 60 на 40?

От самото начало е ясно, че спирането на 60/40 ще бъде трудно. Компаниите бързо привикват към държавните субсидии, а в някои заплатите се подкрепят близо година – има примерни за компании, които са неизменно част от програмата, независимо от промяната в ПМС-тата.

Общо похарченият ресурс към началото на февруари надмина 800 млн. лева и реално вече се приближаваме до одобреният заем от 1 млрд. лева по инструмента SURE, който ще покрие разходите по мярката у нас. Към момента обаче имаме политическа заявка за ново удължаване на 60/40 до септември 2021 г.

Няма обективен или научно обоснован безспорен критерий, който да отсече със сигурност момента, в който подобна мярка трябва да спре. Есенцията на мярката у нас обаче подсказва, че този момент е по-скоро обвързан с успокояването и нормализирането на икономическите отношения и вериги на доставки, а не с пълното отшумяване на кризата и връщането към предходната траектория на растеж.
Тук не визираме дали трябва да има насочени мерки към административно затворени сега или в бъдеще сектори – например ресторанти и барове, които скоро отварят, но не се знае какво ще стане в следващите месеци или идната зима. Въпросът е в широката мярка, която подкрепя и големите индустриални предприятия.

Една година след идването на коронакризата в Европа е ясно, че връщането към траекторията на растеж ще отнеме повече време. Икономическите отношения обаче, в т.ч. индустриалните такива, вече са сравнително нормализирани, тоест веригите на доставки работят.

Предприятията отдавна не са в някакъв форсмажор, а просто оперират в една различна среда.

Днес трудно може да се аргументира защо едни предприятия трябва да получават подкрепа за заплатите на работниците – вече над 10 месеца, а други да се справят сами. В добра форма или не, ударът на кризата вече беше посрещнат. Сега трябва да се гледа напред към новия растеж.

Част от предприятията ще съкращават хора, други ще разкриват работни места – това е част от нормален процес на преструктуриране на икономиката. На държавата ѝ предстои цял План за възстановяване и устойчивост да изпълнява, не ѝ е работа вече да подкрепя заплатите в отделни предприятия.

По статията работи: Петя Стоянова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (5)

0
 
1
 
5
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Време е за края на ИПИ... от много време е време.
1
 
4
 
4
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Колко млрд потънаха от началото на 2020 досега?
Заробихте ли вече не само децата, а и внуците си? Айде честито :)
Останалото са приказки за наивници. 60/40 не е проблема, кражбите покрай нея - са.
0
 
5
 
3
khao до: ПИЧ
преди 1 месец
Няма профилна снимка
тази мярка изобщо не трябваше да се въвежда ... все си мисля че периода на приватизиране на печалбата и национализиране на загубата трябваше да е приключил.. не е работа на правителството да субсидира частния бизнес !
1
 
3
 
2
преди 1 месец
Прав е Петър Ганев, наистина с тази мярка се подпомагат много фирми , които нямат никаква нужда от подобно подпомагане. Тези фирми са си на печалба и даването на тази субсидия на практика удвоява печалбата им. Кому е нужно това - данъкоплатеца да дава пари за увеличаване на печалбата на печеливши фирми.
Трябва да се прекрати тази мярка и да остане само за заведение, ресторанти, тур-агенции и административно затворени бизнеси.
2
 
3
 
1
преди 1 месец
Време е за края на политиката на ниски и отрицателни лихви.

Още от Икономика и политика
БСП подкрепя Румен Радев за втори президентски мандат