КЗК: Ограничаването на доплащането за лекарства е спънка пред конкуренцията

Разпоредбите, които ограничават доплащането на лекарства от пациентите, нарушават конкуренцията. Това констатира Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в свое решение от 30 март, публикувано днес на сайта на антимонополния регулатор.

Според ведомството разпоредбите ограничават ценовата конкуренция и възможностите на някои участници на пазара да предлагат лекарствените си продукти и биха предизвикали дори обратен ефект – пациенти да заплащат пълната стойност на медикаменти. Затова антимонополното ведомство предлага текстовете да отпаднат.

Припомняме, че в края на миналата година държавата реши да въведе „таван“ на доплащането от страна на пациента за лекарствата, които частично се поемат от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). В Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти беше въведено изискване цените на лекарствата да не могат да надвишават с 60 на сто цената на най-евтиното лекарство в съответната терапевтична група.

От Министерството на здравеопазването тогава посочиха, че основният мотив за предложението е социален и цели намаляване на ценовите разлики, които варират от няколко стотинки до няколко десетки лева за различните лекарства.

Още при обсъждането на наредбата обаче и фармацевтични компании, и лекари, и пациенти изразиха опасения, че ще се стигне до изтегляне на лекарства от българския пазар.

КЗК подчертава в заключението си, че се ограничава способността на потребителите да решават от кого да купуват лекарства. Лекарят, съвместно с пациента, трябва да разполага с максимално възможния избор от лекарствени продукти, а не този избор да бъде ограничаван и предопределян от държавата, посочва се в решението.

Конкуренцията би била ограничена и от постоянната правна несигурност, която би създала разпоредбата, дали даден лекарствен продукт отговаря на изискванията за продажба на лекарства, частично заплащани от НЗОК, посочва се още в решението.

Комисията е поискала и становища от здравното министерство, касата, пациентски организации, организации на фармацевтичните компании и други неправителствени организации. Изводът от всички становища е, че има риск от оттегляне на лекарствени продукти, а изборът на пациентите и лекарите се ограничава.

От Министерството на здравеопазването посочват, че предложеният процент на максимално доплащане е изчислен така, че да се осигури баланс между интересите на обществото и тези на фармацевтичната индустрия. Ведомството пояснява, че разпоредбата не влияе върху вече утвърдената пределна цена в Позитивния лекарствен списък и следователно няма да предизвика оттегляне на продукти от пазара.

Министерството признава обаче, че е възможно оттегляне на лекарства от пазара заради ценовата конкуренция. Ведомството обаче изтъква, че лекарствата у нас масово се изписват по търговска марка, а не по международно непатентно наименование, а лекарите нямат нормативно задължение да уведомяват пациентите си за цените на лекарствата и размера на доплащането. Подобно изискване се въвежда с промени в наредбата за достъпа до медицинска помощ, а за медикаментите, които на 100% сеи плащат от Здравната каса, се въвежда изискване за изписване по международно непатентно наименование.

В становището на националния фонд се посочва, че лекарствените продукти, които са с цена над 60% от стойността на опаковка, изчислена на база референтна стойност на медикамента с най-ниската стойност, представляват 32,4% от всички лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък. Касата признава, че е възможно фармацевтични компании да оттеглят продуктите си дори и от свободния пазар.

От фармацевтичния съюз посочват, че се допуска парадокс при работата на аптеките – от една страна те не могат да продават лекарствени продукти на цени, по-ниски от цената на доставка поради нарушение на действащото данъчно законодателство, но текстовете за ограничаване на доплащането означават, че лекарствените продукти, чиято цена е по-висока от т.нар. ценови коридор, се отпускат от аптеката на цена, по-ниска или равна на цената на придобиване, т.е. на загуба.

Съюзът посочва, че счита за незаконосъобразно възлагането върху субекти на частното право, каквито са търговците на дребно с лекарствени продукти, на задължения по заплащане част от цената на лекарствени продукти в полза на трети лица (пациентите). По този начин държавата на практика прехвърля на аптеките задължения от публичен ред по осигуряване на достъп до лекарствени продукти.

От съюза допълват, че уредбата ще доведе до липса на достъп до около 400 лекарствени продукти, чиято цена е извън рамките на допустимото доплащане. Това ще доведе до промяна на лекарствената терапия по стопански, а не медицински показатели.

От Асоциацията на собствениците на аптеки смятат, че от лекарствата в позитивния списък разпоредбите засягат близо 600 препарата. От другата асоциация на собствениците на аптеки пък подчертават, че разпоредбите водят до дискриминация на пациентите, които купуват лекарства на свободен пазар, и тези, които ги купуват по линия на НЗОК.

Организацията на търговците на лекарства посочва в становището си, че няма връзка между цената на лекарствен продукт и неговата ефективност и ефикасност. Организациите на фармацевтичните компании са категорични, че разпоредбите поставят под натиск производителите на лекарства чрез административна мярка.

Центърът за защита на правата в здравеопазването също посочва, че наредбата ограничава избора и възможността на пациентите да получат лекарства, частично платени от НЗОК, поради това, че по-скъпите лекарствени продукти ще отпаднат от позитивния лекарствен списък.

Още здравни новини четете в Puls.bg