Реколтата от пшеница в Добричкия регион е по-добра от миналото лято

Реколтата от пшеница в Добричкия регион, който произвежда най-много хлебно зърно в страната, е по-добра от миналото лято, но не може да компенсира по-слабите добиви от слънчоглед и царевица, обобщава в коментар за БТА отиващата си стопанска година председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Кирил Жендов.

В складовете са прибрани 643 401 тона пшеница при 592 273 тона през миналата година, според данни на областната земеделска служба. Средният добив в региона достигна 537 килограма, а през 2014-а от пшеничените масиви са произведени по 481 килограма от декар.

Дъждът и сушата са намалили добивите

Земеделските стопани в Добричко прибраха зърното в голям диапазон от средни добиви поради падналите локални дъждове, пояснява председателят на браншовата организация. Жендов посочва, че там, където валежите са били значими, комбайните са ожънали по 800 килограма от декар, а в землища, сполетени от суша, добивът е паднал до 400 килограма.

Според председателя на браншовия съюз сушата е намалила добивите от царевица в региона наполовина, а от слънчогледа с 30 на сто в сравнение с миналата есен.

Изкупната кампания на фуражното зърно още не е тръгнала, но се очакват цени от 260-280 лева за тон, колкото бяха и през миналата година. Тогава зърнопроизводителите в Каварна прибраха рекорден добив от царевицата за региона - по над 900 килограма от декар.

Лошото тази есен е, че няма търсене на хлебно зърно. Русия, Украйна и Франция правят масиран износ и за нас не идва ред, казва председателят на браншовата организация. Фуражната пшеница се изкупува по 270-280 лева за тон, каквато беше цената през септември миналата година, а хлебната се предлага за 300 лева, но търговците не плащат за качествено зърно, посочва Жендов.

Пазарът не търси  качествена пшеница

Пазарът не търси качествена пшеница, коментира за БТА и директорът на Добруджанския земеделски институт професор д-р Иван Киряков. Според учения разликата в цената между фуражната и хлебната пшеница е само 20-30 лева за тон, което не стимулира земеделските производители да изберат качеството пред количеството.

Пазарът определя какви сортове да се сеят и, ако продължава да се залага само на високите добиви, до пет-шест години качествената пшеница може да изчезне, опасява се професорът.

По думите му, ако тенденцията се задълбочи, само до няколко години българската селекция в зърнопроизводството може спадне до 30 на сто.

Българските сортове са много по-пригодни за местните условия и тазгодишната реколта е с много добри показатели за съдържание на протеин. Търговците, когато изкупуват зърно от сорт "Енола", въобщене вземат проби, защото знаят, че е качествена пшеница. Много мелници използват зърно от наши сортове пшеница за подобрител на брашното, казва директорът на селекционния център.

Няма основание цената на хляба да се вдига

Председателят на Регионалния съюз на хлебопроизводителите и сладкарите Тошко Няголов признава, че брашното от новата реколта е с добро качество и повече от месец фурните месят от него хляб. Няма
основание цената на хляба от новото зърно да се вдига.

Електроенергията поскъпна, но горивата поевтиняха и тези фактори балансират цената на хляба, пояснява председателят на браншовата организация. Килограм бял хляб сега върви по 1,10 лева, а разфасовките от 700 грама в търговската мрежа се предлагат от 90 стотинки до 1 лев.

Няголов коментира, че голямата конкуренция между хлебопроизводителите в Североизтока задържа цените в сектора.
Нека земеделските стопани да не рискуват в есенната кампания да сеят само сортове от чужда селекция, защото не се знае какви ще бъдат метеорологичните условия през новата стопанска година, апелира професор Киряков.

Ученият смята, че поне 50 на сто от площите трябва да бъдат заети с български сортове, които са устойчиви на засушаване и при спазване на агротехническите изисквания дават по 750-800 килограма зърно от декар с добро качество.

Българските пшеници "Аглика" и "Галатея" се отглеждат с голям успех в Турция, а тамошните зърнопроизводители вече започват внос на семена и от "Драгана", "Калина" и "Кияра", съобщават от научния институт.
Ако през есента не паднат значими валежи, ще имаме притеснения за новата стопанска година, прогнозира председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. Тогава надеждите ще са за зимата – да падне повече сняг, за да се натрупат достатъчно запаси от влага в чернозема.