Colliers: Цените на жилищата в София са подценени с 20% спрямо други столици в ЦИЕ

На фона на очакваното присъединяване на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. цените на жилищата в България продължават да растат, като основните фактори за това са високото търсене, ограниченото предлагане и наличието на свободни средства, които търсят инвестиционно приложение. Това коментира Георги Киров, партньор в Colliers International, в предаването "В развитие“, по Bloomberg TV Bulgaria.

Според анализи на компанията пазарът в София остава подценен спрямо други столици в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) като Прага, Варшава и Белград. Средната цена на квадратен метър в столицата е около 2000 евро, докато в сравними градове достига до 5000 евро. Киров смята, че това създава предпоставки за догонващ ръст на цените.

Киров посочи, че това е тенденция, която не е свързана с еврото, тя е по-дългосрочна и е свързана с това, че в големите градове ускорено се увеличава населението.

„По нашите калкулации и статистика пазарът ни е все още подценен…Като прекалкулирахме колко би следвало да бъде цената спрямо брутен вътрешен продукт на човек от населението, достигнахме до заключение, че сме подценени с приблизително 20%“, каза Киров. Той допълни, че въпреки ръста жилищата в България остават относително финансово достъпни.

По думите му е нормално хората да купуват, а не да наемат жилище, тъй като доходите позволяват това – младо семейство може да изплати апартамент за около 15 години, докато в Западна Европа срокът надхвърля 20 години. Очакването е, че с влизането в еврозоната и евентуалното покачване на цените, тази достъпност ще се намали. 

В индустриалния сегмент гостът посочи, че България изостава спрямо страни като Полша и Румъния, основно заради географската си периферия в ЕС. Според него логистичните нужди на някои международни вериги у нас често се поемат от съседни държави. Все пак той очаква положителен ефект от присъединяването към Шенген и еврозоната, които могат да улеснят привличането на чуждестранни инвестиции и да намалят валутния риск.

По отношение на индустриалните площи събеседникът подчерта, че фактор като наличието на работна ръка е решаващ. Според него градове с население от 25 хиляди души могат да станат привлекателни за инвеститорите, ако в радиус от 40 минути пътуване има достатъчна критична маса от трудови ресурси. В този смисъл децентрализацията на индустриалното развитие изглежда все по-реалистична за България.

Киров коментира, че новите инвестиции в сферата на центровете за данни и фабриките за изкуствен интелект вече предизвикват интерес за глобални компании. Въпреки че тези проекти изискват сравнително малка площ, основното предизвикателство остава капацитетът на електропреносната система. Затова изборът на локация зависи повече от енергийна и мрежова свързаност, отколкото от наличието на големи терени.

Вижте целия разговор във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.