Когато миналия месец Alphabet публикува за първи път данни за приходите на Google от облачния бизнес на компанията, усещане за възмездие премина през International Business Machines (IBM), пише Bloomberg.
Google, която анализаторите в индустрията определят за третия по големина доставчик на облачни услуги в света, отчете 9 млрд. долара облачни приходи за 2019 г. IBM твърди, че има 21 млрд. долара приходи от облачни услуги, но обичайно ѝ се приписва петото място. Компанията за пазарни проучвания Gartner дори не я включва в топ 6 в класирането си. След отчета на Google служители на IBM смятаха, че най-сетне ще получат признанието, което заслужават.
Индустрията обаче не забеляза това. Google все още държи бронзовия медал, като се нарежда след Amazon Web Services и Azure на Microsoft. Анализатори твърдят, че IBM ще остане на опашката, защото компанията дефинира облака много по-широко от лидерите в индустрията.
“Това, което IBM нарича облак, е различно от онова, което Amazon и Google определят като облак”, твърди Ед Андерсън, анализатор в Gartner.
Всички компании имат свои собствени дефиниции за облака, а анализатори като Андерсън прилагат специален процес, в който се опитват да премахнат данните, които отиват отвъд традиционните описания.
Приоритет за анализаторите е т.нар. “чист публичен облак” - инфраструктура, която позволява на компаниите да наемат сървъри, да контролират изчислителната си мощ по заявка и плащат само за това, което използват.
AWS на Amazon.com е пионер в областта още от 2006 г., а заедно с Microsoft държат над 50% от глобалния пазар на публични облаци. IBM има малък публичен облак, но добавя други бизнеси в изчисленията на облачните приходи, като включва софтуер, хостинг услуги и консултации, с които помага на фирмите да прехвърлят данните си в облака - пазар, на който IBM доминира.
Въпреки че тези услуги са ключови, те не са толкова привлекателни, колкото основния публичен облак, който дефинира пазара и заслужава да бъде основен измерител в индустрията, твърдят анализатори от различни фирми, като IDC, Synergy и Gartner.
Базираната в САЩ IBM се бореше със спад на приходите през по-голямата част от изминалото десетилетие, тъй като се адаптираше бавно към промените в бизнеса и насочването към облака. Сега компанията залага на преобръщане на бизнеса си чрез нови технологии, включително изкуствен интелект и облачни компютри.
През 2018 г. IBM плати 34 млрд. долара, за да придобие компанията за софтуер за отворен код Red Hat, която да ѝ помогне да засили позициите си и да стане основен доставчик на облачни услуги. Наскоро дружеството обяви, че Авринд Кришна, ръководителят на облачния бизнес, ще стане главен изпълнителен директор, когато през април Джини Ромети се оттегли от този пост.
Въпреки всичко това, IBM все още чака своето признание. “Ние сме горди с нашия напредък и инвестирахме в този конкретен момент в еволюцията на облака”, коментира говорителят на компанията Сасвато Дас. “Всъщност се представяме по-добре, отколкото много хора признават”, казва той.


Мъж стреля след скандал с младежи в София
Първи заразен с хантавирус в Румъния
Си Дзинпин ще посети САЩ през есента
Мотористи протестираха с шествие по два лъча във Варна
Конкурс на Обсерваторията във Варна е част от честванията по случай Международния ден на светлината
Никола Янков: Новото правителство може да пропилее репутационния бонус от еврото
ОАЕ ще удвоят капацитета си за износ на петрол извън Ормузкия проток до 2027 г.
Honda и Nissan може да подновят разговорите за обединение
Печелившите и губещите от срещата на върха на Тръмп и Си Дзинпин в Пекин
Китайската икономика започва поредно тримесечие с дивергенция на растежа
Ето как новият модел на BYD върви на три колела
Музеен експонат отнесе глоба за превишена скорост
Цялата гама на MINI с 5 звезди от Euro NCAP
Провали ли се наистина електромобилът?
Zeekr стъпва на българския пазар с първи официален дилър
Защо ВМС на САЩ разкриха местоположението на ядрена подводница?
Какво означава, ако видите черен кос?
Четиричленно семейство почина, след като изяде диня с отрова за плъхове
Израел и Ливан се споразумяха да удължат с 45 дни примирието