ИПИ: За природните неволи и личната отговорност

Едно изтъркано клише обрисува земеделието като „фабрика на полето”. Няма година, в която поне някаква част от реколтата да не пострада от градушки, измръзвания, суша, наводнения или нещо друго, пише в свой анализ експертът Николай Вълканов от Института за пазарна икономика. 

Част от метеорологичните явления не подлежат на контрол, но за всички тях има начини, ако не пораженията от тях да се смекчат, то поне финансовите загубите да бъдат ограничени. От тази гледна точка земеделието има своите особености, но кой ли бизнес няма?

В него също има планиране, инвестиране, застраховане, трупане на резерви. Просто „цикълът” е по-кратък и често не зависи от общия икономически такъв.

Именно природните фактори обикновено стават повод за лобизъм пред правителството загубите на фермерите да се „социализират” (т.е. поемат от данъкоплатците чрез държавния бюджет). Всяка година държавната хазна отделя средства за компенсиране на загубите, понесени от земеделските производители за напълно пропаднали площи. За периода 2007-2011 г. става въпрос за 33,4 млн. лв.

От време на време се пръкват и спорадични кампании за подпомагане като тази от 2010 г. за временната държавна помощ за земеделските производители с цел съхраняване на стопанствата и запазване на производството в икономическата криза (за която през 2010 г. са отделени 23 млн. лв.).

На фона на милиардите субсидии тези суми изглеждат незначителни. И въпреки това, нещо в логиката им е дълбоко сбъркано и създава сериозен морален риск като стимулира дългосрочна нагласа, че печалбата е неприкосновена (земеделците се ползват от значителни данъчни облекчения като преотстъпване на корпоративен данък и признати разходи), а за покриване на загубите винаги може да се разчита на държавата.

Въпросът опира до нещо толкова елементарно като застраховането. Всяко от гореописаните събития е предмет на застраховка с изключение на сушата. С нея пък човек би могъл да се справи инвестирайки в системи за напояване.

По различни оценки на бизнеса едва около 20% от земеделските култури се застраховат. И въпреки, че държавата се опитва да създава стимули (намалява помощите за пропаднали площи наполовина, ако не е сключена застраховка, съфинансира застрахователната премия), огромната част от посевите в страната продължават да са на произвола на съдбата.

През тази година пропадналите площи са 18,8 хил. ха, основно с рапица. Рапицата, която е капризна култура и страда от измръзване на много места бе засята след препоръчителния технологичен срок (както алармирахме в зърнения бюлетин за октомври 2012 г.) като развалянето й беше повече от вероятно. Наредбата за подпомагане на пропадналата рапица бе публикувана на 22 април тази година и според нея размерът на помощта е 260 лв./ха.

Може би е време държавата да се откаже от този вид подпомагане като продължи да стимулира застраховането или го изисква от получаващите субсидии. В крайна сметка селското стопанство се субсидира с публични средства и някак си не върви поради лична немарливост да се подпомага допълнително.