Bruegel Institute: ЕЦБ може да купи облигации на европейските спасителни фондове

Марио Драги може да прекрати търсенето на активи, които да си заслужават да бъдат закупени, ако обърне поглед към съвместно издадените облигации в еврозоната по време на кризата, пише Bloomberg.

До този извод достига директорът на Bruegel Institute в Брюксел Гънтрам Волф. Той предполага, че президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) е пренебрегнал дълг за 490 млрд. евро, емитиран от агенциите, измежду които са двата спасителни фонда за региона.

„Дългът, търгуван на вторичните пазари, емитиран от Европейския фонд за финансова стабилност (European Financial Stability Facilitу) и от Европейския стабилизационен механизъм (European Stability Mechanism), които от 2010 г. заеха средства на изпадналите в беда страни като Гърция, Ирландия и Португалия, представлява по-проста алтернатива“, категоричен е експертът. „Облигациите са гарантирани от правителствата на държавите от еврозоната.“

Включвайки облигациите, емитирани от Европейската комисия и от Европейската инвестиционна банка, ЕЦБ ще има достъп до поне 490 млрд. евро от подходящи активи, твърдят от Bruegel Institute.

Bruegel е институция за европейски икономически изследвания, създадена през 2005 г. и в момента управлявана от бившия президент на ЕЦБ Жан-Клод Трише.

Дълговете на спасителните фондове представляват „единствените европейски държавни облигации, или европейски активи, които притежават европейско качество, и поради тези причини ще имат по-нисък риск“, смята Волф. „Според мен ЕЦБ все още е плаха. Най-лесното нещо, което може да се направи, е да бъдат понижени депозитните лихви. Всички сме наясно, че ефектът от подобен ход не е много голям.“

„Нито една мярка няма да се доближи до програмите за количествени улеснения, стартирани в САЩ и Великобритания, където централните банки закупиха тонове вътрешен публичен дълг, за да стимулират покачването на цените“, казва Волф. „ЕЦБ ще трябва да се справи с политическите и практическите аспекти от интервенциите на толкова различни пазари.“

Институтът препоръчва на ЕЦБ да харчи по 35 млрд. евро на месец, като преразглежда обема на всеки три месеца, като също така погледне към частните пазари на корпоративни облигации и на ценни книжа, обезпечени с активи. В миналото Драги описваше пазара на ценни книжа, обезпечени с активи, като „мъртъв“.

„ЕЦБ е много консервативна институция“, твърди Волф. „Смятам, че ще се започне с основния лихвен процент и депозитните ставки, като се изчака ефекта. Едва през септември или октомври ЕЦБ може да направи нещо по-сериозно.“