Инвеститорите отново вярват в твърде много невъзможни неща

За тези, объркани от пазара тази година, има идея: инвестирайте в курса по практическа история на финансовите пазари, провеждан от Единбургското бизнес училище (можете да го направите онлайн – няма нужда да идвате в студената Шотландия). Един от модулите се фокусира върху историята на екстремните пазарни оценки – какво ги причинява и какво ги изтрива, пише за Financial Times Мерин Самърсет Уеб, главен редактор на MoneyWeek.

Първото нещо, което трябва да се отбележи, е, че макар да обичаме да говорим за балони, периодите на екстремни оценки на фондовия пазар всъщност не се случват много често. Според професор Ръсел Нейпиър от 29-те бизнес цикъла в САЩ от 1881 г. насам само няколко са завършили с екстремна пазарна оценка. И макар всяка такава да има своите особености, основният двигател е почти един и същ: способността на инвеститорите да вярват абсолютно в нещо, което винаги се оказва невъзможно. А именно, че благодарение на някои „чудеса“ на технологиите корпоративните печалби ще останат високи (и вероятно ще се покачват) безкрайно и че лихвените проценти също ще останат ниски за неопределено време.

В повечето цикли инвеститорите не мислят така. Те приемат цикличната нормалност - че бързият икономически растеж ще доведе до ограничения на капацитета и след това до инфлация и покачване на лихвите, нещо, което би намалило както икономическия растеж, така и корпоративните печалби, понижавайки оценките. Ние обичаме да мислим за акциите като за какво ли не: в момента, например, твърде много инвеститори ги възприемат като средство за сигнализиране на „добродетелта” (вижте свиващия се балон в акциите от областта на възобновяемата енергия).

Но в дългосрочен план акциите всъщност не са свързани с чувства: те касаят нетната настояща стойност на всички бъдещи потоци от приходи, дисконтирани с каквато е дисконтовата норма към дадения момент. Това е. Така че, ако дисконтовият процент се повишава, стойността намалява (обикновено когато инфлацията достигне около 4 процента).

Един истински балон тогава може да се развие само ако инвеститорите не допускат циклична нормалност, а вместо това сами се убеждават (противно на целия исторически опит), че е възможно среда с висока печалба и ниска инфлация да бъде постоянна. Това винаги завършва зле. Помислете за 1901 г., 1921 г., 1929 г., 1966 г., 2000 г., 2007 г., за кратко 2020 г. и вероятно точно сега.

Единственият въпрос е колко бързо завършва зле. Ключовото нещо тук, казва Нейпиър в лекциите си, е коя част от уравнението инвеститорите са сбъркали. Ако това е вярата, че лихвените проценти никога няма да се повишат, те обикновено получават дълъг мечи пазар (от 1966 г., когато би било трудно да си представим инфлацията от края на 70-те). Ако грешката е по-скоро във вярата, че корпоративните печалби ще останат високи завинаги, мечият пазар има тенденция да бъде по-кратък и по-остър (2020 г. беше мини класика на този жанр на срива).