Фед запази лихвените проценти непроменени

Федералният резерв на САЩ взе решение да не вдига лихвените проценти, като знак за опасенията за слабостта на световната икономика, предава Ройтерс. 

Федералният резерв заяви, че случващото се може да ограничи икономическата активност "до известна степен" и има вероятност да окаже допълнителен натиск за намаляване на инфлацията в краткосрочен план.

Същевременно Фед остави отворена възможността за затягане на паричната политика по-късно тази година. Новите икономически прогнози показват, че 13 от 17 представители на Фед все още предвиждат повишаване на лихвите поне веднъж през 2015 г. Броят им е по-малък от този през юни, когато само 15 души бяха на това мнение, допълва Ройтерс.

Действията на американската централна банка приковават световното финансово внимание, защото паричната политика на Федералния резерв се простира далеч извън границите на САЩ.

Информацията от четвъртък има ново допълнение – медианни прогнози за растежа, инфлацията, безработицата и лихвите по федералните фондове, присъединявайки се към „централната тенденция“ на обхвата на прогнозите, който изключва трите най-големи и трите най-ниски прогнози във всяка категория. 

Решението на Федералния резерв можеше да доведе до първото покачване на лихвения процент в САЩ от близо десетилетие. Последният път, в който Фед повиши основната лихва, беше през юни 2006 г. 

До последно анализаторите бяха разденени по въпроса. 59 от 113 запитани от Bloomberg експерти заявиха, че очакват Фед да не направи нищо.

Едно евентуално повишение на основния лихвен процент можеше да означава ръст на доходността на облигационните пазари, което пък би могло да обърне тенденциите, които насочваха инвеститорите към пазарите на акции и осигуриха ръста на основните пазарни индекси до рекордни нива през последните години. Очакваше се в такъв случай акциите да загубят част от притегателната си сила. 

Повишените лихви биха означавали и по-силно поскъпване на американския долар, който е основна валута за разплащане в международната търговия и резервите на централните банки по света.

От своя страна това поскъпване можеше да има особено силен ефект върху нововъзникващите пазари, чиито валути се обезценяват, а това може да предизвиква мащабно изтичане на капитали. Тези негативни ефекти вече текат и се усилват от забавянето на икономическия растеж в Китай. За България обаче ефектите ще са минимални, защото икономиката на страна е зависима в голяма степен от еврото.

Всичко по темата - тук!