Количествените улеснения в САЩ и Европа - сметка без кръчмар

Както вече отбелязах, от Фед споделиха, че количествените улеснения са част от цялостната парична политика за предотвратяване на дефлационен сценарий, а не укрепване на публичните финанси. Още повече, примерът със Зимбабве не е коректен, защото Фед планира да продаде закупените държавни облигации след възстановяване на икономиката – т.е., това е временна политика. Въпросът е кой е по-глупав – ние да повярваме в подобни аргументи, или централните банкери, ако наистина вярват в собствените си думи …

Комично е и твърдението, че Марио Драги бил смел, защото пуснал печатницата … Напротив, смелост може да се нарече здравия разум и удържане на популистко-грабителския напор от така наречения държавен корпоративизъм да се налива още и още … Реалното реформиране на финансовата система не е по вкуса на политици и банкери …

Ако погледнем към договора от Маастрихт ясно може да видим, че се забранява ЕЦБ да финансира директно публични дефицити, чрез емисия на нови пари. Това е и причината за избрания механизъм – LTRO (дългосрочна операция за рефинансиране на задълженията).

По примера на Бен Бернанке и шефа на Европейската централна банка Марио Драги пусна стабилно количество „тонер касети в принтера”, или също като Фед наля стабилни количества ликвидност в банковата система и разду подобаващо балансите на ЕЦБ (разбира се, раздуването при Трише беше много по-сериозно). В следващите редове се връщам към историята, защото LTROs схемата не е иновативна, напротив. В новия вариант, просто са изменени някои от вътрешните характеристики на вече добре познати монетарни практики.

Така наречените Long-term refinancing operations (LTROs) са модифициран вариант на предишния подход на краткосрочно финансиране, който се използваше от доста години в еврозоната. Новите специфики се въведоха от ЕЦБ с цел борба срещу дълговата криза и най-вече краткосрочните страхове от т.нар. “credit crunch” или замразяване на кредитния пазар.

Като цяло, този тип схеми представляват заемане на средства от страна на ЕЦБ към банките от еврозоната. Тези средства се предоставят на много ниска лихва, от което идва и наименованието им “free money”.

Първата серия от операцията беше стартирана малко преди края на 2011 г. На 21 декември ЕЦБ пусна душ от евро по сметките на желаещите да се включат европейски банки. Размерът на първия кръг от LTROs беше в размер на 489 млрд. евро. Заемите имат матуритет (продължителност) три години и годишна лихва в размер на 1 процент. Втората серия беше анонсирана в ранната сутрин на 29 февруари. Тя изненада публиката с по-сериозния си размер, а именно 529,5 млрд. евро.

Важно е да се отбележи, че по изчисления на Societe Generale Group само 311 млрд. от общата сума на втората серия беше под формата на „нови пари”. Този факт е от много важно значение и за ефективността на самите операции, и за монетарната политика като цяло.

Втората серия привлече повече интерес, след като 800 институции се включиха в процеса. За сравнение, броят на банките участвали в първата серия беше 523.

Както се вижда тази схема за финансиране е почти сходна с предходните, които бяха със срочност три, шест месеца и 1 година. Тук периодът за връщане на тези средства е значително разширен, което дава доста време на банките за плавно преструктуриране … но дали е така?

Механизмът на взаимоотношението централна банка – търговска банка е следният: Банките от Европа протягат ръка за кредит по програмата от централната банка. Този заем трябва да е обезпечен с активи, като в целия процес официално е обвързана и съответната национална централна банка. Това означава, че всяка държава дава свои гаранции за обезпеченията по конкретните заеми, давани от ЕЦБ.

Банките могат да използват за обезпечение активи, като суверенни ценни книжа с инвестиционен кредитен рейтинг. След понижения до default-ниво рейтинг на Гърция държавните книжа на южната ни съседка не би трябвало да могат да се ползват като обезпечение (сами предположете дали има невъзможни неща в еврозоната).