Автомобилната индустрия в САЩ гледа с тревога към срещата на Тръмп със Си Дзинпин

Докато президентът на САЩ Доналд Тръмп се готви да се срещне с китайския държавен глава Си Дзинпин по-късно тази седмица, американската автомобилна индустрия и политиците отправят едно послание към Белия дом: моля, не предлагайте на Китай никакъв достъп до американския автомобилен пазар.

През януари Тръмп заяви пред Икономическия клуб в Детройт, че би било „чудесно“, ако китайските автомобилни производители искат да построят заводи в САЩ и да наемат американци, добавяйки: „Харесва ми това. Нека Китай дойде, нека Япония дойде“.

Коментарите му предизвикаха тревога в една индустрия, която доскоро систематично лобираше пред няколко последователно президентски администрации за ефективна забрана на достъп на китайските автомобили до американския пазар чрез строги правила за сигурност на данните и високи мита върху електрическите превозни средства.

Така че автомобилните производители, доставчиците, производителите на стомана, синдикатите и политиците сега засилват усилията си, твърдейки, че китайските автомобилни производители, подкрепени от щедра държавна подкрепа, огромен производствен мащаб, технологични иновации и контрол върху веригата на доставки, биха смазали местните конкуренти, изкопавайки ядрото на производствената база на САЩ.

Сенаторът от Демократическата партия Елиса Слоткин от Мичиган посети същия форум в Детройт, за да призове Тръмп да не сключва сделка със Си, която да позволи китайски инвестиции в американския автомобилен сектор.

„Моля, не сключвайте лоша сделка“, призова Слоткин, която също така рекламира своя двупартиен законопроект със сенатора републиканец Бърни Морено от Охайо, който изрично би забранил китайските превозни средства поради опасения за контрола върху данните.

Техният проектозакон за сигурността при свързаните превозни средства би кодифицирал правило за данните, което ефективно забранява китайските превозни средства, въведено от бившия президент Джо Байдън.

Законопроектът на Камарата на представителите ще стигне по-далеч, като забрани партньорствата на индустрията с китайски компании. Административни служители на Конгреса заявиха пред Ройтерс, че с широка подкрепа законодателството може да бъде прието още тази година, евентуално придружено от законопроект за разходите за транспорт.

„Всяко превозно средство по американските пътища е подвижно устройство за събиране на данни, което улавя информация за местоположението, движението, хората и инфраструктурата в реално време и не можем да позволим китайски превозни средства или компоненти да бъдат част от тази система“, заявяват демократът Деби Дингъл и републиканецът Джон Муленар.

Около 74 демократи и 52 републиканци в Камарата на представителите са написали писма, призоваващи Тръмп да не позволява на китайските автомобилни производители да навлязат на американския пазар.

Американската автомобилна индустрия показа необичайно единство в подкрепа на забраната.

През март групи, представляващи американски и чуждестранни автомобилни производители, търговци на автомобили и производители на авточасти, заявиха пред администрацията, че усилията на Китай да доминира в световното производство на автомобили и да получи достъп до американския пазар „представляват пряка заплаха за глобалната конкурентоспособност, националната сигурност и автомобилната индустриална база на Америка“.

Групи от стоманодобивната промишленост същи представиха подобно писмо, а Фондацията за информационни технологии и иновации (ITIF), която критикува предишните мита на Тръмп върху китайския внос, също приветства законодателството за забрана на китайските превозни средства.

„Китайските автомобилни производители не са нормални пазарни конкуренти. Техните електрически превозни средства са продукт на подкрепян от държавата меркантилизъм, предназначен да помогне на Китай да постигне световно лидерство в напредналите индустрии“, предупреждава вицепрезидентът на ITIF Стивън Езел.

След като субсидираните от Китай фирми се внедрят на американския пазар, икономическите щети ще бъдат много по-трудни за възстановяване, добавя той.

Търговският представител на САЩ Джеймисън Гриър заяви през април, че няма планове за промяна на правилото за свързаните автомобили и че колите не попадат в дневния ред на срещата на върха в Пекин. Министърът на търговията Хауърд Лътник също изключи китайски инвестиции в американския автомобилен сектор.

Но Скот Пол, президент на Алианса за американско производство, заяви, че съществуват опасения, че Тръмп, който често говори за привличане на повече производство в САЩ, може да действа по друг начин.

Всеки одобрен проект за завод ще отнеме две до три години, за да стартира производство, което ще остави последствията за наследника на Тръмп.

Заплахата от ниските цени

Индустрията иска да избегне повтаряне на ситуацията с бързото разширяване на пазарния дял на китайските автомобилни производители в Европа и Мексико. Нарастващата криза на достъпността на автомобилите в САЩ, за която Kelley Blue Book изчислява, че средната цена на превозното средство вече надхвърля 51 хил. долара, прави съществуващите производители особено уязвими към по-евтините китайски модели.

Миналата година китайските марки удвоиха дела си на европейския автомобилен пазар до 6%, като вече държат 14% от пазара в Норвегия, 9% в Италия, 11% във Великобритания и 9% в Испания, а потребителският интерес към китайските електрически превозни средства нараства, тъй като войната в Иран води до рязко покачване на цените на бензина.

Канада започва да внася 49 хил. китайски електромобила годишно, а 34 китайски автомобилни марки вече намират купувачи в Мексико.

Моделът на Geely EX2 EV започва на цена от около 22 700 долара в Мексико. Въпреки че тази цена е около два пъти по-висока от цената на модела, продаван в Китай, тя е значително по-ниска от един Tesla Model 3 в САЩ, който се предлага срещу 38 630 долара.

Дори Toyota, която подбива цените на автомобилните производители в Детройт през 80-те и 90-те години на миналия век, изпитва затруднения да се конкурира с китайските модели.