Бизнесът кани младите българи от чужбина

Страната ни спешно се нуждае от работната сила на българите, които в момента се образоват и развиват професионално в чужбина. При сегашните демографски процеси и качество на човешките ресурси у нас е невъзможно да изграждаме икономика на знанието. Това бе един от акцентите в изказванията в дискусията по доклада България 2010 - икономически предизвикателства, поръчан от президента, която се проведе вчера в НДК.

Застаряването на населението не стимулира работодателите да правят инвестиции в иновации и нови продукти. В близките години 1 милион от трудоспособното население ще е над 50 години. Младежката работна сила намалява и след 2007 г. ще стане още по-мобилна, защото се очаква таксите за обучение в Европа и у нас да се изравнят, заявиха участници в дискусията.

На България е необходима интелектуалоемка икономика, а в момента конкурентните ни предимства са в сектори с нисък добавен продукт за сметка на евтината работна ръка, посочи председателят на БСК Божидар Данев. За пример той даде отрасъла с най-голям дял в износа - 26%, - производство на облекла. Иновации липсват в металургията и тежката химия, каза той.

Притиснати сме да увеличим производителността с 15-20% през следващите две години. В противен случай ще изостанем значително от компаниите в Западна Европа, които в момента се опитват да запазят конкурентните си предимства, заяви Васил Кънев, вицепрезидент на Аmerican Standard за Източна Европа. Според него до 2010 г. нашето образование не може да осигури необходимите кадри за повишаването на производителността. Той настоя да се създадат стимули за привличане на младите българи, които учат в чужбина.

По различни оценки навън се обучават около 10 000 наши студенти. Да се отвори публичен дебат как тези хора да се върнат в страната, предложи председателят на Икономическия и социален съвет Лалко Дулевски. Според него условия за това може да се създадат чрез използване на средства от еврофондовете.

Очаква ни ценови шок и затваряне на предприятия заради липсата на сертификати, въвеждането на квотни принципи, нахлуването на чужди компании и тежките екологични изисквания, смята Божидар Данев.