Искров: Основният риск за България е евентуален отлив на капитали

Основният риск за българската икономика е спад на растежа на БВП в резултат на евентуално намаление на притока на чужди капитали или отлив на капитали от страната, което да доведе до значително забавяне на инвестиционната и кредитната активност, заяви Иван Искров, управител на БНБ, по време на проведената днес среща на бизнеса с правителството на тема „Финансовата криза: България в глобалната икономика”.

„Глобалната финансова криза все още намира ограничено отражение върху показателите за България. След развитията в САЩ и някои страни от еврозоната, обаче има индикации за засилване на косвените ефекти от глобалната криза върху българската икономика. И това е не защото конкретни сектори на българската икономика са имали дълбоки проблеми, които сега се разкриват, а защото развитията след 15 септември доведоха до пълна загуба на доверие между финансовите институции в САЩ и Европа и липса на ясна перспектива как проблемите в тези икономики ще бъдат разрешени“, заяви Искров.

По думите на управителя на БНБ, пряко влияние върху българската икономика ще оказва очакваното намаление на външното търсене вследствие на забавянето на темповете на растеж в САЩ и еврозоната, което вероятно ще ограничава темповете на растеж на българския износ.

„Намаляването на притока на външни капитали, както във вид на преки инвестиции, така и като заемно финансиране, ще се отрази в по-слаба инвестиционна активност и в забавяне на растежа на кредитирането в икономиката. Заедно с по-високите лихви, това на свой ред ще доведе и до вероятно забавяне във вътрешното търсене“, каза още Искров.

„В случай че глобалните ликвидни условия се влошат допълнително, съществува риск за продължаване на тенденцията към повишение на лихвените проценти в страната. На този етап обаче сигналите са точно обратните. В средата на месеца правителствата на САЩ, ЕС и други засегнати държави изразиха ясната си политическа воля, че плътно застават зад системно значимите си банки, а 5-те най-големи централни банки се ангажираха с предоставяне на неограничена ликвидност на по-ниска цена“, припомни гуверньорът на БНБ.

Според него, четвъртият канал за въздействие върху икономиката ни е понижението на международните цени вследствие на кризата, което ще се отрази в по-ниски цени на българския износ и внос. Влиянието на тези процеси върху условията на търговия вероятно ще бъде неутрално или дори леко положително, като вторично това ще се пренесе върху вътрешните цени и ще подпомогне снижаването на темповете на инфлация в страната, поясни Искров.

„Както показва опитът от развитите и развиващите се икономики, основните лостове за реакция са под контрола на правителството и частния сектор. Както през последните десет години, така и в днешната несигурна среда, фискалната политика ще играе основна роля. Разликата е, че днес няма да е достатъчно просто да продължим да реализираме бюджетен излишък и да поддържаме стабилни публичните финанси. През 2009 г. България ще трябва да преструктурира бюджетните си разходи, така че да се избягва финансирането на проекти, които водят до значително изтичане на международни резерви. Скъпоструващи публични инвестиции в сектори, които не увеличават производителността в икономиката, трябва да бъдат отложени“, добави Иван Искров.

Той припомни, че българската банкова система е добре регулирана и капитализирана и с добро ниво на ликвидност. Според цитираните от Искров данни, до месец септември печалбата на банковата система продължава да нараства, като достига 1,1 млрд. лева. Спрямо същия период на 2007 г. печалбата нараства с 29%. До края на годината БНБ очаква тя да достигне 1,5 млрд. лева.

„Възвръщаемостта на капитала (ROЕ) и възвръщаемостта на активите (ROА) се запазват на много добро ниво, съответно 24,5% и 2,32%. Качеството на портфейлите се запазва, като процентът на редовните кредити е на нивото от края на 2007 г. - 95,04 процента. Капиталовата адекватност и ликвидността на банковата система също остават високи“, отчете управителят на БНБ.