Знае ли световната икономика, че се води търговска война?

През април митата, въведени от президента на САЩ Доналд Тръмп, предвещаваха края на световната търговия, каквато я познаваме. Очакваха се да последват огромни щети за САЩ и техните партньори.

Половин година по-късно свалянето на преобладаващия многостранен ред е установен факт и апетитът на президента за по-нататъшни катаклизми не изглежда да намалява, пише Bloomberg.

И така, къде са щетите? Без съмнение са нанесени много, а предстоят още. И все пак, предвид цялата драма, резултатите до момента изглеждат малко разочароващи. Може би новата ера на американския протекционизъм не е толкова трансформираща, колкото Белият дом би искал да внуши.

Според новия доклад за световната икономика на Международния валутен фонд (МВФ) икономиката на САЩ ще се разшири с 1,9% тази година и с 2% през 2026 г.  – приблизително в съответствие с повечето оценки за дългосрочен потенциален растеж.

Прогнозира се, че растежът в развитите икономики като цяло ще бъде 1,8% през следващата година, приблизително колкото през 2024 г. Развиващите се икономики могат да очакват растеж от 4,4% през 2026 г.

Световната търговска организация прогнозира по-бавен растеж на световната търговия през следващата година – 0,5% в сравнение с очакваните 2,4% за тази година, но все пак очаква ръст.

Новият търговски режим все още е в процес на установяване и ако някога го приключи, на моделите на търговия и инвестиции ще им отнеме известно време, за да се стабилизират. Въпреки протекционисткия обрат, вносът в САЩ е с около 10% по-висок в реално изражение през първата половина на тази година, отколкото през първите шест месеца на 2024 г. Тъй като износът на страната остана като цяло непроменен, търговският дефицит нарасна. Това се дължи отчасти на факта, че продавачите увеличиха чуждестранните покупки преди очакваните мита и размиха дългосрочния им ефект.

Агрегатните данни са подвеждащи и по други начини – например прикриват остър стрес, пред който са изправени определени индустрии и търговски партньори.

Част от очевидния недостиг на тежки последици се обяснява с разликата между реториката и политиката. Би могло да се каже, че администрацията във Вашингтон е по-малко фанатизирана по отношение на търговията, отколкото показва, и използва заплахи, за да изтръгне отстъпки и да сключва сделки.

Един от най-шокиращите аспекти на протекционисткия обрат беше обявяването от САЩ на търговска война срещу Канада и Мексико. Северна Америка беше близо до зона за свободна търговия съгласно нови правила, разработени и приветствани от първата администрация на Тръмп. Часове след като президентът положи клетва за втория си мандат, той обяви 25% мита за вноса от Канада и Мексико като наказание за неспособността им да контролират потоците от мигранти и фентанил.

С времето тези мита бяха спирани, потвърждавани, прилагани, преразглеждани – процес на тактически заплахи и финтове, чийто край не се вижда.

Канада и Мексико, които са зависими от търговията със САЩ, изглеждат сякаш са основните жертви на новия ред. Това обаче не е точно така. Стоките, считани за съответстващи на предишното споразумение между САЩ, Мексико и Канада, са предимно освободени от нови мита. През 2024 г. по-малко от 40% от американския внос от Канада е преминавал границата съгласно условията на USMCA, но приблизително 85% могат да отговарят на условията за третиране по USMCA, ако търговците поискат да бъдат сертифицирани и сертифициращите органи решат да бъдат гъвкави.

Ефективната ставка за Канада – приходите, разделени на стойността на износа за САЩ, е само 3% към юли, а за Мексико – 4,7%. По този показател първите и най-шокиращи цели в многофронтовата търговска война на администрацията във Вашингтон остават почти невредими.

Други търговски партньори са изправени пред по-високи ефективни ставки – средната стойност за целия внос е приблизително 10%. Повечето все още търсят и получават редица изключения и освобождавания. САЩ вече са изключили над 40% от вноса на машини и електроника (включително смартфони и лаптопи), приблизително 90% от фармацевтичните продукти, всички енергийни продукти и голям дял на вноса на химикали, метали и метални изделия.

Изключенията едва сега започват. Миналия месец нов указ определи дълго приложение от стоки, които биха могли да отговарят на условията за нулеви мита. Това са продукти, които „не могат да бъдат отглеждани, добивани или произведени по естествен път в достатъчни количества в САЩ, за да задоволят вътрешното търсене“. Сред тях са самолети и части за самолети например.

Този указ дава на длъжностните лица право на преценка да предоставят тези изключения на свързани партньори, без да е необходимо издаването на нови укази. „Този ​​списък служи както като стимул за съгласуване, така и като пътна карта за търговските партньори, търсещи преференциално третиране“, поясняват в тази връзка от една търговска кантора.

Данъчните облекчения са още една форма на митническа гъвкавост. Например американските производители на превозни средства лобират пред администрацията за помощ при посрещане на разходите за мита върху вносни части за автомобили и камиони. Миналата седмица друг указ разшири и удължи до 2030 г. съществуваща програма за предоставяне на компенсации заради митата въз основа на вътрешното производство. На практика се получава така, че САЩ повишават митата, за да намалят вноса, но използват част от приходите, за да го субсидират.

В известен смисъл този – да кажем, прагматизъм, заслужава аплодисменти. Ниските мита са по-добри от високите. Компромисът е по-добър от безмилостната конфронтация. Добре е, че Белият дом не игнорира виковете на индустрията за помощ, че търговските отношения не са напълно разрушени и че финансовите пазари (засега) са безразлични. Обосновката за този всеобхватен подход към сключването на сделки – търсене на предимство за САЩ чрез причиняване на шок и страхопочитание, не е неразбираема.

Досега измеримите икономически щети не са сериозни. И все пак рисковете и потенциалните разходи са огромни. В краткосрочен план остава да се види дали сделките ще надделеят. Резултатът от търговските преговори с Китай – компромис или бедствие, може да изясни това.

В дългосрочен план доверието на американските съюзници ще намалее и, следователно, ще подкопае мощта на Вашингтон. По-прозаично, оръжейната търговска политика ще натовари американските производители с безкрайна икономическа несигурност, регулаторна сложност и бюрократична намеса.

Вашингтон трябва да обяви победа – „Вижте как поправихме една счупена система!“ – и да спре. Ако продължи, резултатът може да бъде хронично незадоволително представяне, а не внезапна икономическа катастрофа.