Срещите на МВФ и Световната банка са помрачени от икономическите сътресения заради войната

Водещите ръководители във финансовата област в света ще се срещнат във Вашингтон тази седмица в сянката на войната в Близкия изток, която предизвиква третото голямо сътресение в световната икономика след пандемията от Covid-19 и пълномащабното нашествие на Русия в Украйна през 2022 г., пише Ройтерс.

Водещи представители на Международния валутен фонд и Световната банка заявиха миналата седмица, че ще понижат прогнозите си за растежа на световната икономика и ще повишат очакванията си за инфлацията в резултат на войната, като предупредиха, че нововъзникващите пазари и развиващите се страни ще понесат най-тежкия удар от по-високите цени на енергията и нарушенията на доставките.

Преди началото на войната в Иран на 28 февруари двете институции очакваха да повишат прогнозите си за растежа предвид устойчивостта на световната икономика, дори след високите мита, наложени от президента на САЩ Доналд Тръмп в началото на миналата година. Но войната предизвика поредица от сътресения, които ще забавят напредъка към възстановяване на растежа и укротяване на инфлацията.

Световната банка вече прогнозира в основния си сценарий, че ръстът на нововъзникващите пазари и в развитите икономики ще достигне 3,65% през 2026 г. спрямо предвижданите 4% през октомври. Но тя очаква растежът да се забави до 2,6%, ако войната продължи по-дълго. Инфлацията в тези страни вече се очаква да достигне 4,9% през 2026 г. спрямо прогнозираните преди това 3% и може да се ускори до 6,7% в най-лошия случай.

МВФ предупреди миналата седмица, че още около 45 млн. души може да усетят остра продоволствена несигурност, ако войната се проточи и продължи да нарушава доставките на торове, които са необходими сега.

МВФ и Световната банка бързат да отговорят на последната криза и да подкрепят уязвимите страни в момент, когато нивата на държавния дълг нараснаха до рекорд, а бюджетите са ограничени.

МВФ съобщи, че очаква търсене на краткосрочна извънредна подкрепа от 20 млрд. до 50 млрд. долара за страните с ниски доходи на населението и внос на енергоносители. Световната банка заяви, че може да мобилизира около 25 млрд. долара чрез инструменти за реакция на кризата в краткосрочен план и до 70 млрд. долара след шест месеца, ако е необходимо.

Но икономисти призовават правителствата да използват само целенасочени и временни мерки за смекчаване на проблемите от по-високите цени за гражданите им, тъй като по-широки мерки може да подхранят инфлация.

„Лидерството е от значение и сме преминавали през кризи в миналото“, заяви президентът на Световната банка Аджай Банга пред Ройтерс, като похвали работата по фискалния и паричен контрол, която помогна на икономиките да издържат предишни бури. „Но това е сътресение за системата“, добави той.

Сега страните трябва да постигнат тежък баланс между управление на инфлацията и наблюдение на растежа и по-дългосрочното предизвикателство за създаване на достатъчно работни места за 1,2 млрд. души, които ще достигнат трудоспособна възраст в развиващите се страни до 2035 г.

МВФ и Световната банка са изправени и пред различна глобална среда с високото напрежение между САЩ и Китай, двете най-големи икономики в света, и ограничаване на възможностите на Г-20, включваща големите икономики, да координират отговор.

САЩ в момента са ротационен председател на Г-20, която включва Русия и Китай, но изключва друг член – Южна Африка, от участие, което усложнява способността на групата да се координира за тази криза.

„Опитват се да работят в консенсус, когато в момента в света няма консенсус за нищо“, казва Джош Липски, президент на отдела за международна икономика в Атлантическия съвет.

Според него изявлението на МВФ, Световната банка и други многостранни кредитори относно готовността им да подкрепят страните, които понасят тежък удар от войната, са явно насочени към успокояване на пазарите.

„Това е сигнал за частните кредитори. Сега не е моментът да бягат от страни, които са в проблематични води. Те ще имат подкрепа от многостранните банки за развитие и международните финансови институции. Тя няма да е като при Covid, това е нещо, с което можем да се справим“, допълва Липски.

По-тежки условия за мнозина

Мери Свенстръп, бивш високопоставен представител на американското Министерство на финансите, а сега на Центъра за глобално развитие, казва, че много нововъзникващи пазари и развиващи се икономики са навлезли в по-тежка криза от тази само преди няколко години, с по-малко буфери, по-високи уязвимости от дълг и по-ниски резерви.

„Тази криза трябва да бъде катализатор за участниците в МВФ да преосмислят наистина как фондът подкрепя уязвимите страни с признаването, че ще видим още сътресения в света. Не можем да поискаме от тях да пожертват растежа и развитието в името на възстановяването на буферите“, допълва тя.

Според Свенстръп страните трябва да осъществят по-амбициозни реформи, ако получат ново финансиране. „Може би наистина е нужна по-голяма финансова подкрепа от международните финансови институции, но тя трябва да е достъпна и да е в контекста на програми за реформи и възможно по-широко облекчаване на дълга“, коментира тя.

Мартин Муелисен, бивш главен стратег на МВФ, който сега е член на Атлантическия съвет, е съгласен, като казва, че МВФ трябва да работи със страните дарители за ускоряване на преструктурирането на дълга на кредитополучателите и изваждането им от дълговия цикъл. Новото кредитиране трябва да е свързано с надеждна пътна карта за намаляване на дълга, допълва той.

Ерик Пелофски, вицепрезидент на фондация „Рокфелер“, казва, че страните с ниски и по-ниски средни доходи на населението са платили два пъти повече за обслужване на дълговете си през 2025 г., отколкото преди Covid, ограничавайки средствата за образование, здравеопазване и други важни социални програми. Половината вече се намират в положение на проблемен дълг спрямо една четвърт само няколко години по-рано.

„Новият конфликт заплашва всяко възстановяване след пандемията или войната в Украйна и поставя държавите, които по същество се борят да се задържат на повърхността, като се опитват да избегнат спиране на плащанията по дълга си, в дългосрочен капан относно дълга, растежа и инвестициите“, отбелязва Пелофски.