Инфлацията в еврозоната се забавя с по-рязък от очаквания темп

Инфлацията в еврозоната се е забавила миналия месец много повече от очакваното, което допълнително намалява натиска върху Европейската централна банка (ЕЦБ) да повиши отново лихвените проценти този месец, предава Ройтерс.

Общата инфлация във всички 21 държави, които използват еврото, се е охладила до 2,8% през юни от 3,2% през май, като резултатът е значително под очакванията за темп от 3%, тъй като натискът при храните, енергоносителите и услугите също се е успокоил.

По-внимателно следен показател за базисните цени, който изключва по-волатилните елементи като храните и горивата, също се е понижил до 2,4% от 2,6%, като инфлацията в сектора на услугите се е забавила до 3,2% от 3,5%.

Въпреки че юнското ниво все още е значително над целта на ЕЦБ от 2%, последният спад на цените на петрола, подкрепен от очаквания за мирно споразумение около войната на САЩ и Израел в Иран, повиши надеждите, че натискът ще продължи да отслабва и че по-широките щети от енергийната криза ще останат ограничени.

Редица централни банкери вече заявиха, че няма спешна нужда банката да последва повишението на лихвите с четвърт процентен пункт през юни с ново увеличение този месец и че има време да се наблюдава как ще се развият ценовите процеси.

ЕЦБ е особено притеснена, че първоначалният енергиен шок може да започне да повишава цените на други стоки и услуги, което в крайна сметка да доведе и до ръст на заплатите. Засега обаче такива вторични ефекти не са се проявили.

Въпреки това огромното мнозинство икономисти и инвеститори смятат, че ЕЦБ вероятно ще повиши лихвите отново през септември или октомври дори ако има пауза през юли. Причината е, че цените на енергоносителите все още остават над нивата отпреди войната, а конфликтът в Близкия изток може отново да се изостри, както многократно досега, което поддържа нестабилни инфлационните очаквания.

Има и опасения, че недостигът на торове от Близкия изток и горещата вълна в Европа могат да намалят добивите и да повишат цените на храните, като по този начин отново да тласнат инфлацията нагоре точно когато енергийните разходи започват да спадат.