Япония рано или късно ще евтаназира корпоративните си зомбита

Когато Харухико Курода даде вероятно последната си пресконференция като управител на Японската централна банка (АЦБ) в сряда, той посочи успеха на институция, която сега има чудовищно раздут портфейл от държавни облигации, местни акции и въпроси без отговор, пише бизнес редакторът за Азия на Financial Times Лио Люис.

От изключителна важност е, че след неговото продължило десетилетие приключение в граничните зони на монетарната политика ние все още не знаем дали Курода е помогнал за укрепването на Япония заради предстоящата неблагодарната работа по убиването на корпоративни зомбита.

Голямото решение, което ЯЦБ взе в сряда, беше да запази политиката си за контрол над доходността на 10-годишните японски държавни облигации в тесен диапазон от 0,5 процентни пункта от двете страни на нулата. Преди срещата пазарите бяха принудили ЯЦБ да започне серия от рекордни ежедневни покупки на облигации, за да защити политиката си, оказвайки натиск върху Курода да разшири обхвата на въпросния диапазон или да се откаже изцяло от тази политика.

Той се съпротивляваше, но вероятно само разшири проблема за наследника, който се очаква да бъде определен следващия месец. И все пак усещането, че Курода може би неволно е направил исторически завой, е неоспоримо. Трейдърите, институционалните инвеститори и анализаторите го изразиха по различни начини, но общото заключение е, че инфлационният натиск, възможните увеличения на заплатите и други фактори слагат край на ултра-разхлабената политика на ЯЦБ в обозримо бъдеще.

Таймингът може да е по-бавен, отколкото мнозина очакват, гласи тази теория, но ЯЦБ в крайна сметка ще трябва да отстъпи; лихвените проценти ще се повишат; японските компании и банки, дълго защитени от такава реалност, ще трябва да приемат, че има такова нещо като нарастваща цена на капитала и да станат по-премерени при привличането му.

Ако това се случи, ефектите ще бъдат широко разпространени. Но фокусът със сигурност ще се насочи към съдбата на препъващата се японска орда от зомбита - компании, които са на повече от 10 години и постоянно са нерентабилни, но по някакъв начин не фалират и остават в бизнеса. Последното изследване на доставчика на данни Teikoku Databank преброи 188 хил. такива компании през 2021 г. - повече от 163-те хиляди, отчетени през 2014 г. - първата пълна година на Курода начело на ЯЦБ. Въпреки че тази цифра, която се равнява на приблизително 13 процента от всички японски компании, е стряскаща, по-голямата част от зомбитата са доста малки; въпросът колко от тях трябва да бъдат оставени да фалират обаче е може би е най-фундаменталният, пред който е изправена Япония.

Може да се твърди, че оцеляването на зомбитата е многостранен показател за японската икономика: за съпротивата ú срещу промяната, за напредъка й в реформите, за социалните й приоритети и за апетита й за съзидателно разрушение. Никои фактор сам няма да определи колко зомбита в крайна сметка ще бъдат убити, но този процес също ще бъде показателен - особено поради огромния дял работници в страната, наети от малки и средни предприятия.

Въпреки че изглежда, че създава рай за зомбитата, Курода, неговата парична политика и усилията му да осигури инфлация от около 2 процента всъщност никога не са били про-зомби.

Едно тълкуване от времето му като управител на АЦБ беше, че целта е да се осигури възможно най-голямо покритие, докато средата се подготви за навлизането на икономиката в отчетливо нова фаза. В нея Япония би имала устойчивостта, инерцията и управленските норми, за да позволи на по-твърдия капитализъм да се утвърди (въпреки че никога не е било открито заявено), да стане по-добър в насочването на капитала и да направи премахването на зомбита по-приемливо. Покойният Шиндзо Абе се представяше като министър-председател, който ще предприеме политиката на тази промяна, докато части от инвестиционния и бизнес свят неохотно сигнализираха за участието си в проекта.

Докато Курода се впусна във все по-екстремни мерки за потискане на истинската цена на риска и капитала, оправданията се натрупаха и реформите разочароваха. Ниските ставки трябваше да спрат компаниите да трупат кеш и да ги накарат да инвестират; подкрепата за акциите имаше за цел да пренасочи богатството на домакинствата от спестявания към инвестиции. Докато Курода се готви да се оттегли, корпоративната Япония разполага с повече кеш, отколкото когато той пое управлението на ЯЦБ, както и домакинствата.

Краят на периода на Курода начело на ЯЦБ сега изглежда че може да съвпадне с принудителния сблъсък на Япония с по-неприятния тип капитализъм: този, който налага по-висока цена на дълга и собствения капитал, и който заема по-твърда позиция относно това кой трябва да оцелее. Положителното е, че по време на неговото управление имаше значително увеличение на вътрешните сливания и придобивания, изкупуванията от корпоративния мениджмънт, разгръщането на рисков капитал и разпространението на стартиращи фирми. По-малко оптимистично е, че убийството на зомбита става належащо, а Курода не оставя страна, която има куража за това.