Общините искат държавна агенция за управление на бедствия и кризи от невоенен характер

Необходимо е създаването на държавна агенция, която да отговаря за управлението на бедствия и кризи от невоенен характер, настояват от Националното сдружение на общините в България (НСОРБ). „Идеята е структурата да координира процесите – от първите сигнали за опасност до възстановяването на засегнатите райони“, предложи кметът на Карлово и член на управителния съвет на НСОРБ Емил Кабаиванов по време на среща между сдружението и министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев, предаде БНР.

Срещата е била инициирана от общините. На нея са били обсъдени две основни теми – пътната безопасност и управлението на кризи, предизвикани от природни бедствия.

Според Кабаиванов действащата система не осигурява достатъчно добра координация между институциите при наводнения, свлачища, силни бури и други природни катаклизми.  Идеята е да се направи държавна агенция с малка администрация, която да стъпи върху съществуващите структури на пожарна безопасност и защита на населението, като тя разполага с експерти за оценка на щетите, контрол върху възстановителните дейности и необходимата техника за реакция при бедствия.

„Една модерна държава от 21-ви век трябва да има структура, която ежедневно да се занимава с тази дейност, а не да търси решения едва след като настъпи бедствие“, настоява Кабаиванов.

Предложението предвижда превантивните дейности да останат към Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез специален фонд за превенция. Общините ще могат да кандидатстват с проекти според риска в отделните райони на страната, определен чрез национална карта на рисковите зони.

От НСОРБ искат промени в Закона за обществените поръчки, които да позволят значително по-бързо възлагане на аварийни дейности в райони с обявено бедствено положение. Според Кабаиванов в момента процедурите често отнемат между шест и девет месеца, което сериозно забавя възстановяването.

„Минимум наполовина трябва да бъдат съкратени сроковете, а за някои дейности – дори до една трета от сегашните. Така в рамките на дни ще могат да бъдат избирани изпълнители и работата да започва веднага“, заяви той.

Кметът на Карлово посочи като пример наводненията в община Карлово през 2022 година и факта, че четири години след бедствието все още не е осигурено окончателното финансиране за възстановяването на част от мостовите съоръжения и засегнатата пътна инфраструктура.

Що се отнася до пътната безопасност, разговорите са обхванали възможностите за поставяне на камери от общините, изграждането на съоръжения за безопасност на движението, преглед на пътните знаци и по-добра координация между местната власт и вътрешното министерство.

Емил Кабаиванов определи себе си като „умерен оптимист“ след проведената среща. Според него в ръководството на МВР има нагласа за промени, които да подобрят координацията, ефективността и бързината на действията при кризи с цел опазване на човешкия живот и по-бързо възстановяване на засегнатите райони.