Първо Унгария, сега и Армения - влиянието на Владимир Путин в Европа се топи

Ясната победа на прозападния арменски лидер Никол Пашинян на парламентарните избори от 7 юни бележи важен политически поврат.

Тези избори, най-важните след обявяването на независимостта на Армения през 1991 г., се простират далеч отвъд националните граници: те също така отразяват постепенното отслабване на руското влияние на международната сцена, особено след нахлуването в Украйна. Това гласуване послужи като референдум по два ключови въпроса: мирния процес с Азербайджан и по-тесните връзки с Европа и Съединените щати, без пълен разрив с Москва. Въпреки опитите на Кремъл да повлияе на резултата – търговски ограничения, имплицитни заплахи за намеса и дезинформационни кампании – арменските избиратели категорично отхвърлиха проруския вариант.

Войната на Владимир Путин в Украйна, целяща да възстанови имперската мощ на Русия, имаше обратен ефект, пише Financial Times. Москва наблюдава спад във влиянието си в няколко региона на света. Украйна се превърна в непримирим противник, докато традиционни съюзници като Сирия и Венецуела се отдалечават. Дори в исторически близки региони, като Африка и Централна Азия, Русия трябва да се бори с все по-автономни партньори.

В Южен Кавказ тази загуба на влияние е особено очевидна. Армения, дълго смятана за сателит на Москва, претърпя две военни поражения срещу Азербайджан в конфликта в Нагорни Карабах. През 2023 г. Баку си възвърна пълния контрол над анклава, което предизвика масовото изселване на над 100 хил. арменци. Въпреки ангажиментите си за сигурност Русия не се намеси, което много арменци възприемат като предателство.

Несигурен баланс

В продължение на десетилетия този конфликт държеше Армения силно зависима от Москва под влиянието на корумпирани политически елити. Неговото разрешаване сега проправя пътя за политическа трансформация. Никол Пашинян се опитва да се възползва от това поражение, като се фокусира върху мира, признаването на границите и икономическата откритост, включително с Турция – посока, подкрепена от неговите избиратели. Ситуацията обаче остава крехка и правителството няма достатъчно мнозинство, за да измени Конституцията, особено по чувствителния въпрос за Нагорни Карабах, който Азербайджан иска да бъде премахнат от основния текст. Западните партньори биха могли да играят ключова роля, като улеснят постигането на компромис и насърчат отварянето на границите и търговията.

Русия също така запазва значителни лостове за влияние. Тя би могла да затегне икономическите си мерки, по-специално чрез повишаване на цените на газа или налагане на търговско ембарго. Военното ѝ присъствие в Армения и контролът ѝ върху определени стратегически инфраструктурни обекти, като например железопътните линии, все още ѝ осигуряват лостове за влияние.  Неотдавнашното развитие на Грузия, която се върна към по-авторитарна политическа система, служи като напомняне, че тези баланси остават нестабилни.

В този контекст участието на Съединените щати и Европейския съюз изглежда от съществено значение. Вашингтон вече допринесе за мирно споразумение между Армения и Азербайджан и подкрепя регионални инфраструктурни проекти, насочени към укрепване на икономическата интеграция. От своя страна, Европейският съюз би могъл да улесни движението на арменски граждани и да увеличи инвестициите си. Армения се намира на исторически кръстопът, разкъсана между останките от все по-сложна зависимост от Русия и по-отвореното бъдеще. Европейците – и в по-малка степен американците – биха могли да предложат на Ереван рядка възможност да консолидира своя суверенитет и демокрация, като най-накрая обърне гръб на Владимир Путин.

/БГНЕС/