Промените в Изборния кодекс минаха на първо четене в Народното събрание

Парламентът одобри на първо четене четири законопроекта за промени в Изборния кодекс и отхвърли други два, предаде БТА.

При дебатите по шестте законопроекта  депутатите спориха по предложенията за връщане изцяло на машинното гласуване с изключение на малките населени места с под 300 души, отпадането на район „Чужбина“ и включването на МВР при проверки на модулите от софтуера, свързани с преброяването на гласове.

„Малцина са криптографите, затова смисълът е да се вкарат специалисти от МВР, които да гарантират, че няма да има злоупотреби и манипулации", обясни Петър Витанов от "Прогресивна България" (ПБ) защо предлагат да бъдат разширени правомощията на вътрешното ведомство в изборния процес.

Даниел Митов от ГЕРБ-СДС се обяви срещу включването на МВР при сертифицирането на машините и отбеляза, че за първи път институция с полицейски функции получава достъп до модула, с който се броят гласовете. Контролът на складовете, транспортирането на бюлетините е изцяло в правомощията на МВР, но е "неудачно ведомството да се бърка във функциите на други“, подчерта депутатът и бивш вътрешен министър. По думите му доверието в изборите не се изгражда с разширяване на институционалния микс.

От ГЕРБ-СДС предлагат частта, свързана с МВР, да отпадне и да се запази положението досега. „МВР е естествен пазител на реда в изборния ден, но не и пазител на "присъдата", която произнася българският народ спрямо неговите началници“, коментира депутатът.

Божидар Божанов от "Демократична България" (ДБ) допусна, че мотивите на вносителите са били свързани с това, че „МВР пази вратата“. Той посочи, че има и задна врата в дигиталния свят, затова е добре да се използва експертизата на хората в МВР срещу киберпрестъпления, без министерството да участва като орган в процеса.

„Предизборната агитация е част от свободния политически процес и представлява средство за формиране на свободна воля на избирателите. Свободните и демократични избори предполагат не само формално право на глас, но и възможност на гражданите да получават достъпна и разбираема информация за политическите програми и кандидатите“, заяви Айтен Сабри от ДПС. Тя е категорична, че когато предизборната агитация се провежда на език, различен от българския, при осигурен превод на български език не се засяга конституционният модел на държавно устройство, а се гарантира по-пълноценно упражняване на политическото право. По думите ѝ административната регистрация невинаги съвпада с връзката на гражданите със съответната общност.

„Турция не дава същите права, когато говорите да има агитация на турски в България", репликира Цончо Ганев от „Възраждане“. В коментар за отпадане ограничението за броя на секциите в чужбина извън консулските и дипломатическите представителства в държавите, които не са в ЕС, той припомни, че преди промените в Турция е имало 168 секции, с поправките са редуцирани до 26.

„Ако преди това са гласували приблизително 50 хиляди души в Турция, на последните избори са били 30 хиляди. Хората, които последните години гласуват в Турция, са правнуци на българските изселници, повечето дори не знаят български, това предизвиква затруднения“, аргументира се Ганев. Според него Румен Радев иска да върне тези 168 секции, оправдавайки се с Великобритания.

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов защити законопроекта на партията, като обясни, че те настояват да отпаднат номерата на партиите в бюлетините, а България е една от четирите държави в ЕС, които използват номер. „Номерата подпомагат контролирания вот, подчерта той. И обясни, че ПБ предлагат да бъде върнато положението преди 2021 г. с машините, но и да оставят хартията в места с под 300 души жители, където вотът е най-тежко контролиран. „Срамно е, че заради натиска от Турция сега, ПБ подкрепя законопроекта на ДПС да се възстанови безконтролното гласуване в Турция. „Възраждане“ ще търси подкрепа от другите парламентарни сили за жалба в Конституционния съд“, допълни Костадинов.

Иван Янев от ПБ обърна внимание, че в Изборния кодекс има проблем при самото гласуване на хората със зрителни увреждания, които без помощта на придружител не могат да изразят вота си, което пък нарушава тайната му. „При наличието на машини и технологии крайно време е този проблем да се отстрани, като се инсталират в машините „говорещ“ софтуер, т.е. те да бъдат оборудвани с аудио интерфейс“, поясни той. И настоява да се направи така, че да има такъв интерфейс, а придружителят да остане при хора със слухови промени, с ментални проблеми. Депутатът добави, че такива предложения ще бъдат внесени между двете четения.

Във връзка с предложението на ПБ за отпадане на район „Чужбина“ Мирослав Иванов от „Продължаваме промяната“ (ПП), отбеляза, че МИР- Бургас има около 360 хиляди избиратели, от тях на последния вот са гласували около 170-180 хиляди и получават 14 мандата. „В чужбина са гласували около 185 хиляди – те нямат нито един пряко избран от тях народен представител, това дали е справедливо“, попита риторично той.

Хамид Хамид от ДПС заяви: "Тези венецуелски консервни кутии не са машини за гласуване, те се провалиха в цял свят. С тези машини близо 13 години един диктатор стоя на власт, те се нарекоха „мадуровки“, не вярвам, че в България има политически партии, които искат да вървят в тази посока“, добави той.

Ивайло Мирчев от "Демократична България" подчерта, че 93% от всички сигнали за купуване на гласове в България са за ГЕРБ и ДСП. „Когато има машини, е ясно, че купеният вот е по-малко и това не се харесва на ГЕРБ и ДПС“, посочи той.

Предстои заседание на правната комисия четирите законопроекта да бъдат обединени в един.