Бумът на печалбите на Wall Street кара Европа да преразгледа банковите си регулации

Американските инвестиционни банки отчетоха рекордно силно тримесечие, докато европейските им конкуренти продължават да изостават. Сега обаче мащабният завой към дерегулация от двете страни на Атлантика може да даде така необходимия тласък на затруднения банков сектор в Европа, пише CNBC.

Залогът е дали Старият континент ще успее да изгради банки с достатъчен мащаб и финансова мощ, за да се конкурират с американските гиганти, които повече от десетилетие увеличават пазарния си дял в търговията с финансови инструменти, инвестиционното банкиране и капиталовите пазари.

Широка програма за дерегулация в Европейския съюз (ЕС) би могла да намали капиталовите изисквания, да освободи ресурси в банковите баланси и да разчисти пътя за повече трансгранични сливания - потенциално променяйки банков сектор, който отдавна се смята за прекалено фрагментиран, за да бъде реален конкурент на Wall Street.

В петък Европейската комисия (ЕК) ще представи доклад за конкурентоспособността на банковия сектор, който ще очертае законодателните промени, предвидени за 2027 г.

Според информацията Комисията възнамерява да премахне част от правилата по т.нар. „Втори стълб“, свързани с капиталовите изисквания за коефициента на ливъридж, като част от мащабна регулаторна реформа, насочена към повишаване на конкурентоспособността на банките. Тези правила дават право на националните надзорни органи да налагат допълнителни капиталови изисквания над базовия европейски минимум от 3% за коефициента на ливъридж.

Проектът на доклада включва също предложения за намаляване на допълнителните капиталови буфери, които европейските банки трябва да поддържат, облекчаване на изискванията за отчетност и повече подробности относно създаването на обща европейска схема за гарантиране на депозитите. Според Financial Times подобна схема би могла да ускори трансграничната консолидация на банковия сектор в Европа.

Европейските регулатори наваксват

Взети заедно, тези мерки биха представлявали фундаментална промяна в начина, по който се регулират европейските банки. Те следват сходни инициативи във Великобритания и САЩ за облекчаване на банковите регулации, включително американски предложения за намаляване на капиталовите изисквания за най-големите банки с близо 5%.

„Европейските власти внимателно следят регулаторните промени във Великобритания и САЩ и просто не искат банковият сектор в Европа да бъде поставен в неизгодно положение“, коментира Якуб Лихва, член на екипа за управление на многосекторни облигационни портфейли в TwentyFour Asset Management.

По думите му по-ниските капиталови изисквания ще улеснят банките да постигат по-висока възвръщаемост на собствения капитал, което ще направи акциите им по-привлекателни за инвеститорите.

„Само по себе си намаляването на капиталовите изисквания не води автоматично до оперативни подобрения в сектора, но би могло да подобри конкурентоспособността на европейските банки спрямо глобалните им конкуренти“, посочва той.

Американските инвестиционни банки се радват на изключително силен сезон на финансовите отчети за второто тримесечие. JPMorgan Chase, Bank of America, Citigroup, Wells Fargo и Goldman Sachs надминаха очакванията благодарение на рекордни приходи от търговия и възстановяване на пазара на сливания и придобивания.

Междувременно европейските банки, сред които Santander, UniCredit, UBS и Deutsche Bank, ще публикуват резултатите си по-късно този месец. Според Андрю Стимпсън, ръководител на отдела за анализ на европейските банки в KBW, промяната в политиката на ЕС ще бъде ключова за засилване на активността и увереността в управителните съвети на европейските банки.

„Европа осъзна, че се конкурира на глобален пазар и че досегашният ѝ фокус единствено върху "опростяването" на банковите правила няма да ѝ помогне да постигне стратегическите си цели“, казва Стимпсън.

Стратегически слабости

Той отбелязва, че европейските лидери все по-ясно осъзнават стратегическите слабости на континента и необходимостта от огромни инвестиции в отбрана, инфраструктура за изкуствен интелект (AI) и енергийна инфраструктура - все проекти, които изискват значителен капитал.

„За да преодолее тези слабости, Европа се нуждае от своите банки и капиталови пазари, за да финансират тези проекти. Това, че една банка ще попълва един формуляр вместо двадесет, няма да изгради нито един от тях.“

Според него докладът на Европейската комисия, който ще бъде публикуван в петък, ще има решаващо значение.

„Той ще говори не само за дерегулация, но и за промени в правилата и законите, които да направят трансграничните сливания по-вероятни. Това би позволило Европа да създаде банки с реален мащаб, способни да се конкурират както на вътрешния, така и на международния пазар.“

Предвид исторически фрагментирания банков сектор в Европа, трансграничната консолидация се разглежда като ключов фактор за създаването на паневропейски банкови лидери, способни да се противопоставят на американските финансови гиганти. Това съответства и на амбицията на Европейската централна банка (ЕЦБ) за единен банков пазар, в който капиталът и ликвидността да могат свободно да се прехвърлят между банковите групи, а вложителите да се ползват с еднаква защита.

Един от най-ярките примери за потенциално трансгранично сливане - опитът на италианската UniCredit да придобие контролен пакет в германската Commerzbank - обаче среща сериозна правна и политическа съпротива в Германия, където федералното правителство остава вторият по големина акционер в банката.

„Американските банки имат огромно предимство по отношение на мащаба и вече около 15 години увеличават пазарния си дял за сметка на европейските, особено на капиталовите пазари“, казва Стимпсън. „Наваксването е възможно, но ще изисква действително големи трансгранични сливания в Европа, а подобни процеси неизбежно отнемат време.“

Каролин Лизеганг, ръководител на отдела за управление на капитала и риска в Асоциацията за финансовите пазари в Европа (AFME), смята, че фрагментацията, блокираният капитал и ликвидност, както и сложната регулаторна рамка продължават да ограничават способността на банките да подкрепят икономическия растеж и инвестициите на единния европейски пазар.

Тя призова Европейската комисия да предприеме амбициозни действия за премахване на „ненужните бариери“ и за подобряване на ефективността при разпределението на капитала в Европа.

„Фокусът вече трябва да се премести от поставянето на диагнозата към реалното изпълнение“, заяви Лизеганг. „Законодателните предложения, които се очакват в началото на 2027 г., представляват критична възможност за съществено повишаване на конкурентоспособността на банковия сектор в ЕС.“