IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Start.bg Posoka Boec Megavselena.bg Chernomore

Бюджетната комисия прие на второ четене по-високи осигурителни прагове

Комисията по бюджет и финанси одобри на второ четене бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2026 г.

18:35 | 16.07.26 г.
Снимка: БГНЕС
Снимка: БГНЕС

С обещанието за съществени реформи в социалната и осигурителната сфера в бюджета за 2027 година парламентарната комисия по бюджет и финанси прие на второ четене законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г., внесен от Министерския съвет.

Депутатите от комисията отхвърлиха всички предложения на опозицията и приеха заложените от „Прогресивна България“ изменения.

Предложенията на опозицията между първо и второ четене бяха насочени към увеличаване на обезщетенията за безработица, за отглеждане на дете през втората година от майчинството, увеличаване на максималния размер на пенсиите и запазване на настоящите максимални и минимални осигурителни доходи.

С приетите на второ четене текстове се повишават минималните осигурителни прагове за определени икономически дейности и професии над минималната работна заплата, считано от 1 август. Увеличава се минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, като от 1 август той ще бъде изравнен с минималната работна заплата и ще достигне 620,20 евро.

От същата дата максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се повишава до 2300 евро.

Майчинството за втората година от отглеждането на дете до двегодишна възраст остава без промяна.

Съществена част от дебата отне предложението на „Прогресивна България“ за повишаване на минималните осигурителни прагове. За част от икономическите дейности увеличението ще надхвърли 70%.

Депутатът от „Демократична България“ Мартин Димитров направи предложение да не се вдигат минималните осигурителни прагове с този бюджет, защото ще има негативен ефект в по-малки населени места, където възнагражденията са по-ниски. Според него мярката може да има обратен ефект по отношение на борбата със сивата икономика и бизнесът няма достатъчно време да се адаптира към новите изисквания.

Срещу повишението на минималните прагове се обяви и Десислава Танева от ГЕРБ-СДС, която посочи, че въвеждането и ползването на този механизъм като минимален осигурителен доход е архаичен инструмент за изсветляване на бизнеса.

От опозицията реагираха остро и заради факта, че максималното обезщетение за безработица не се увеличава, както и таванът на пенсиите. Асен Василев от „Продължаваме промяната“ подчерта, че вдигането на осигурителните прагове трябва да върви успоредно с увеличаване на правата в системата.

От своя страна социалният министър Наталия Ефремова защити исканата промяна с аргумента, че се достига средният осигурителен доход от реалните плащания, който по закон трябва да бъде актуализиран. Тя изтъкна още, че осигурителните прагове не са повишавани от десет години. По думите ѝ минималните осигурителни прагове са ключов механизъм за ограничаване на сивата икономика и практиката служителите да се осигуряват на минимални суми, а останалата част от възнаграждението да се изплаща в плик.

В крайна сметка предложението на "Демократична България" за отлагане на увеличението на минималните осигурителни прагове не беше прието. Така от 1 август минималният осигурителен доход за самоосигуряващите става 620,20 евро, а максималният осигурителен доход ще бъде 2300 евро. По отношение на увеличаването на максималния осигурителен доход министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова посочи, че то ще донесе допълнителни приходи за бюджета от 130 млн. евро.

Разгорещен беше и дебатът в комисията относно обезщетението за майчинство за втората година от отглеждането на дете, което в последна сметка остава 398 евро на месец.

Социалният министър Наталия Ефремова обяви за неприемливо обезщетението за майчинство за втората година да се обвърже с минималната заплата – нещо, което предложиха от ДПС. Според нея това ще изкриви системата, защото майката, която отглежда детето си през втората година, би получавала повече пари от жена, която работи и се осигурява на минимална заплата, защото на нея ще ѝ удържат осигуровки и данък. Ефремова каза, че темата за обезщетението за майчинство е важна за управляващите и се работи по цялостен социален пакет, който ще бъде предложен в бюджета за следващата година. Управляващите искат да приложат подобна мерки не на парче, а като част от цялостна политика, обезпечена с ресурси, стана ясно от изказванията.

Спорове имаше и по въпроса за размера на обезщетението за майките, които се върнат на работа преди изтичането на майчинството. В момента те получават 50% от обезщетението, като ДПС предложиха този дял да стане 80%, ГЕРБ и ПП настояха за 100%, а "Възраждане" - за 75%, но мнозинството реши да замрази сумата на този етап.

От ПБ предложиха и приеха минималното дневно обезщетение за безработица да остане 9,21 евро, а максималното - 54,78 евро. Другите предложения бяха отхвърлени. ГЕРБ искаше увеличение до 14,21 и 59,78 евро, ПП - до 15,66 и 66,56 евро.

В бюджета е заложена и промяна за държавните служители и работещите в съдебната система. От 1 август те ще започнат да плащат лични осигурителни вноски, като първоначално разпределението между работодател и служител ще бъде 80:20. От началото на 2027 г. съотношението ще стане 60:40, каквото е за останалите работещи. 

Ръст на пенсиите

Проектът на бюджет на ДОО предвижда през 2026 г. средната пенсия да достигне 543,46 евро, като очакваният реален ръст на пенсиитее 4,5%. Според приетите текстове от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2025 година, се осъвременяват по „швейцарското правило“ със 7,8%.

Така със задна дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж се повиши от 322,37 евро на 347,51 евро. От 1 юли размерът на социалната пенсия за старост и свързаните с нея пенсии и добавки също се повиши с процента, определен по швейцарското правило.

Максималният месечен размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на нивото от 2025 г. - 1738,40 евро. Законопроектът предвижда и отпадане на Covid добавката от 30,68 евро за новите пенсионери.

През 2026 г. жените, работещи при условията на трета категория труд, се пенсионират, ако са навършили 62 години и 6 месеца и имат 36 години и 10 месеца осигурителен стаж. За мъжете изискванията са 64 години и 9 месеца навършена възраст и 39 години и 10 месеца осигурителен стаж.

За изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 13,5 млрд. евро, което е 10,8% от прогнозния размер на брутния вътрешен продукт на страната. Тези разходи са със 1,1 млрд. евро, или с 9,6% повече средства за пенсии спрямо 2025 г.

Общият размер на приходите и получените трансфери по бюджета на ДОО за 2026 г. е  5,2 млрд. евро, включително получени трансфери от централния бюджет в размер на 6,7 млрд. евро за покриване на дефицита.

Предвижда се като процент от общите разходи на ДОО трансферът за покриване на недостига да намалее от 42,7% през 2025 г. до 42,5% през 2026 година.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 18:35 | 16.07.26 г.
Най-четени новини
Още от Данъци и бюджет виж още

Коментари

Финанси виж още