Франция предлага строги икономии за повечето министерства в бюджета за 2027 г.

Френското правителство предложи строги ограничения на разходите за повечето министерства през 2027 г., с което даде началото на бюджетен дебат, обвързан с несигурността около президентските избори, съобщава Bloomberg.

В документ, представен на законодателите, финансовото министерство заяви, че с изключение на обещаното увеличение от 6,4 млрд. евро за отбрана през следващата година, увеличенията във всички останали области под правителствен контрол ще бъдат ограничени до около една четвърт от темпа на инфлация, или 0,4%.

Фискалните планове на Франция са помрачени от несигурност, тъй като правителството няма мнозинство в парламента, а опозиционните групи са все по-фокусирани върху предстоящите президентски избори, които трябва да се проведат през април и май следващата година, отколкото върху улесняването на приемането на спорния бюджет.

Премиерът Себастиан Льокорню се затруднява да се придържа към тазгодишния план за леко свиване на дефицита до 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) от 5,1% през 2025 г.

Предизвикателствата пред наследника на Еманюел Макрон ще се засилят, тъй като следващият президент ще трябва да постигне спестявания от 126 млрд. евро през петгодишния си мандат, за да стабилизира дълга.

„За да могат следващият президент на републиката и следващото мнозинство да имат пространство за маневриране, за да може страната да остане господар на собствената си съдба, трябва да имаме бюджет, който продължава да намалява дефицита“, заяви министърът на бюджета Давид Амиел пред Franceinfo.

Освен че ще ограничи разходите на централната държавна власт през следващата година, правителството заяви пред законодателите, че ще обвърже ръста на оперативните разходи на местните власти с инфлацията. Въпреки че разходите за социално осигуряване ще се ускорят по-бързо от цените, министерството заяви, че ще подготви целенасочени мерки за ограничаване на увеличението.

Министерството на финансите няма да определи обща цел за дефицита за 2027 г., докато не представи пълен законопроект за бюджета в края на септември.

Междувременно Марин льо Пен увеличи преднината си в анкета за предпочитанията на избирателите преди френските президентски избори през април следващата година, след като апелативният съд ѝ разреши да се включи в надпреварата за четвърти път, съкращавайки предишната ѝ забрана за участие.

Кандидатката на крайнодясната партия „Национален сбор“ би получила между 34% и 35,5% от гласовете в първия тур, ако той се проведе тази неделя, показа проучване сред 1503 пълнолетни респонденти, проведено от Elabe за телевизия BFM TV и вестник La Tribune Dimanche. Това е ръст от 3 пункта спрямо проучването от март.

Най-близкият ѝ съперник би бил Едуар Филип, бивш центристки министър-председател при президента Еманюел Макрон, който е предпочитан от цели 19% в един от шестте тествани сценария. Лидерът на крайнолявата партия „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меланшон би останал трети, с изключение на един сценарий, в който в надпреварата участва и бившият центристки премиер Габриел Атал.