Бюджетът за „добутване“ до края на годината беше приет на първо четене

Без изненади, Народното събрание прие на първо четене Закона за държавния бюджет за 2026 г., внесен от Министерския съвет. Проектът беше подкрепен със 126 гласа от управляващото мнозинство от „Прогресивна България“ и 17 гласа от ДПС. Против гласуваха 81 депутати – от ГЕРБ-СДС, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“.

По време на дебатите управляващи и опозиция си разменяха обичайните фрази за това чия е вината за рекордния дефицит от 5,7%, заложен в проекта на бюджет, и необходимостта да бъде поет дълг от общо над 10 млрд. евро.

Основните критики към предложения от правителството на Румен Радев бюджет се отнасят до липсата на реформи, които да овладеят ръста на разходите и дефицита. В отговор от управляващите повториха тезата, изразявана многократно през последния месец, че бюджетът е такъв заради водената през последните години политика и обещаха да представят своите политики във финансовата рамка за 2027 г.

„Бюджетът за 2026 г. е смел, но не и безразсъден“, заяви при представянето на параметрите му вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев.

„В този бюджет, въпреки всички обвинения за липса на размах, всъщност има амбиция и смелост – смелост да представим състоянието на публичните финанси такова, каквото е, без трикове и фокуси, които създават погрешни очаквания, и амбиция да постигнем финансова дисциплина и стабилност чрез мерки, реформи и спиране на видимите „кранчета“ и невидимите „течове“, през които изтичат обществените пари“, каза Донев.

„Ние няма да се поддаваме на лицемерните призиви за решителност, не защото ни е страх, а защото няма да допуснем цената на безразсъдната политика да бъде платена от милионите български граждани“, каза той.

Донев коментира критиките към размера на заложения дефицит, като посочи, че бюджетите от 2024 г. са страдали от скрит дефицит и настоящата ситуация е израз на натрупаните дефицити в управлението на публичните финанси от последните години.

Депутатът от „Демократична България“ Мартин Димитров подчерта, че в бюджета не се вземат истински мерки за засягане на разходите, а мерките за свиване на сивата икономика трябва да се предприемат така, че да не бъде засегната светлата икономика.

„Намираме се в критичен момент за България, защото това е същинското начало на бюджетната криза“, каза Димитров. 

„Проблемът е, че вие от „Прогресивна България“ говорите, сякаш ще управлявате 100 години и нямате повод за бързане“, отбеляза той. Димитров подчерта, че това е бюджетът, който управляващите предлагат, приемат и гласуват, и може предишни правителства да имат вина за ситуацията, но бюджетът е отговорност на настоящото управление.

Депутатът от ПБ и председател на бюджетната комисия Константин Проданов посочи, че България е в процедура по свръхдефицит на база анализа на Европейската комисия за траекторията на дефицита в предходните години заради неуправляемия ръст на разходите.

„Не че е нещо, с което да се хвалим, но в момента 10 държави са в такава процедура. Тоест това не трябва да се драматизира, това е жълт флаг и вземаме мерки в тази посока“, каза Проданов.

Той повтори тезата на финансовия министър, че реалният дефицит е бил в размер на 7,4%, а с взетите от ПБ мерки се свива до 5,7%.

Като изпуснеш дефицита, произвеждаш инфлация и много трудно се връщаш обратно, предупреди Мартин Димитров и даде пример с Румъния и Гърция.

Атидже Алиева-Вели от ДПС обърна внимание на наличните „недостатъци и недомислици“ в бюджета и подчерта, че той не спазва законодателството за публичните финанси със заложения „твърде висок, неясно как изчислен дефицит“. Правителството се презастрахова и залага теглене на извънреден заем по линия на инструмента SAFE, предвиждат се и големи капиталови разходи, които не съответстват на краткия срок на бюджета до края на годината, каза тя. Въпреки това Вели обяви, че ДПС ще подкрепят бюджета, но ще направят предложения между двете четения.

„Много заявки давате за бюджет 2027, дано да ги изпълните“, обърна се към управляващите Димо Дренчев от „Възраждане“ и припомни, че според Българската народна банка (БНБ) и Фискалния съвет заложеният дефицит е нереалистичен, освен че е незаконен. Според Дренчев в края на годината брутният вътрешен продукт ще се окаже по-висок от заложения, а дефицитът – по-нисък.

Владислав Панев от „Демократична България“ се усъмни дали ще бъдат постигнали заложените за 2027 г. дефицит от 3,8% и 3% през 2028 г., защото според него не е неочаквано да се случи глобална икономическа криза. Панев изрази съмнение дали капиталовите разходи ще се похарчат и дали ще се похарчат ефективно.

Теменужка Петкова, бивш финансов министър в кабинета на Росен Желязков и депутат от ГЕРБ, сравни числата в предложения от кабинета „Радев“ бюджет и изготвения от нейния екип в края на 2025 г., като отчете очакваните от настоящото правителство по-малко приходи при заложени 2,3 млрд. евро повече капиталови разходи. Тя оспори аргумента на Гълъб Донев, че свиването на дефицита до 3% от БВП ще навреди на икономическия растеж, подчертавайки размера на дълга, който се планира да бъде поет.

В спор за законодателството влязоха Петкова и депутатът от „Прогресивна България“ Милен Трифонов. Според Трифонов Законът за публичните финанси се позовава на остарял нормативен акт, който вече не действа, във връзка с правилото за ограничаване на дефицита до 3% от БВП. Според Теменужка Петкова обаче има и европейски регламент от 2024 г., който фиксира рамката от 3%.

Трифонов отбеляза, че няма как да управляват 100 години, но са напълно убедени, че правителството на Румен Радев ще влезе в учебниците по история, където ще пише, че именно то е предотвратило кризата с публичните финанси.

Този бюджет е базиран на две големи лъжи, коментира депутатът от „Продължаваме промяната“ и бивш финансов министър Асен Василев. Като първа лъжа той определи твърдението, че фискалната картина се влошила заради повишаването на пенсиите и социалните разходи. Той цитира данни на НОИ и НСИ, според които средствата за пенсии през 2021 г. са били в размер на 10,4% от БВП, а през 2025 г. са нараснали до 10,7% от БВП – т.е. с 0,3% от БВП, като брутният вътрешен продукт също е нараснал.

„Това, което виждаме, че пенсиите и социалната програма не са натоварили бюджета допълнително като процент от БВП, защото самото БВП се вдигна рекордно в този период. България за първи път отлепи от последното място в ЕС – вече има три държави след нас“, каза той.

Според обявените от него данни през 2025 г. с 50 хил. души са се увеличили хората, които са плащали осигурителни вноски, а броят на работещите на минимална работна заплата е намалял. Като втора лъжа той определи твърдението за наследени и скрити разходи, като отново влезе в спор със заявеното от вицепремиера и финансов министър по отношение на разходите за издръжка и средствата в програмата за общините.

„Този бюджет е такъв, какъвто отразяват счетоводните записи за първите 7 месеца и добутваме останалите до края на годината“, каза депутатът от „Прогресивна България“ Явор Гечев. Той намеси в разговора и темата за еврото. "Предупреждавахме, че неразумното влизане в еврозоната по този начин ще докара тези дефицити", каза той.

„Държавният бюджет винаги е еманация на отношението на управляващите към управляваните, макар да съм съгласен, че сегашното състояние е плод на решения от миналото, ми се искаше да сме по-смели и със 131 представители можеше да се направи по-смела стъпка за свиването на немалкия дефицит“, каза Владислав Горанов от ГЕРБ и предупреди, че има риск проблемът да е още по-сериозен след 2 месеца, когато ще се подготвя бюджетът за 2027 г.

„През този бюджет минава тънка копринена нишка на необяснимите разходи. Ще видим в отчета на края на годината как ще ги обясним тези разходи“, каза Божидар Божанов от ДБ.

„Няма как, като правиш бюджет за няколко месеца, да сътвориш чудеса“, каза Константин Проданов. „Не можеш да добягаш последните километри от маратон в чужди обувки и да вземеш призово място“, допълни той. Проданов обеща да се работи за промени по отношение на замразения размер на социалните плащания в следващите бюджети.  

Писмени предложения към приетия на първо четене бюджет ще могат да се правят в рамките на пет дни. Очаква се окончателното му гласуване да се случи до края на месеца.