Депутатите отхвърлиха ветото на президента върху промените в Изборния кодекс

Парламентът отхвърли ветото на президента и прие повторно на второ четене оспорените промени в Изборния кодекс (ИК), съобщи БТА. Промените подкрепиха 126 народни представители, против бяха 86, въздържаха се 11 депутати.

Мотивите на държавния глава Илияна Йотова, с които върна промените, са свързани основно с ограниченията до 20 на броя секциите за гласуване извън дипломатическите ни и консулските представителства в държави, които не са в Европейския съюз.

При обсъждането в парламента от коалицията „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ са категорични, че се ограничава основно право на коалицията. Надежда Йорданова, цитирана от БНР, заяви, че групата няма да подкрепи повторното приемане. Основните аргументи са, че Конституцията допуска ограничения на правото на глас само при непълнолетие, запрещение и изтърпяване на наказание лишаване от свобода. От ПП-ДБ предупреждават, че таванът от 20 секции може фактически да възпрепятства гласуването (отдалеченост, невъзможност всички желаещи да гласуват в рамките на изборния ден).

Промените идват дни след насрочване на изборите (19 април 2026 г.), в противоречие с препоръките за стабилност на правилата поне година преди вота. Критика към използването на данни от последни избори с ниска активност за обосноваване на числото "20".

В изказването се отправиха и политически обвинения за "сделки" и за забавяне на разглеждането на ветото.

Хамид Хамид от "ДПС – Ново начало" обяви, че групата няма да подкрепи повторното приемане. Той подчерта, че правото на глас не търпи други ограничения извън изрично посочените в Конституцията. Според него текстовете засягат стотици хиляди български граждани в чужбина. Той постави дебата в исторически контекст, включително по отношение на изселническите вълни към Турция, и определи ограниченията като продължение на "практики на лишаване от права".

От "Възраждане" заявиха, че ще подкрепят повторното приемане на закона. Аргументацията им се концентрира върху необходимостта от контрол и прозрачност при организацията на секциите извън ЕС и притесненията от злоупотреби и "контролиран вот" в определени държави.

От БСП са за "Промени, но не непосредствено преди избори". Наталия Киселова очерта позицията, че организацията на избори в чужбина зависи и от законодателството и съдействието на приемащите държави.

Според левицата държавата има правомощие да определя начина на организация. Въпреки това, от там преценяват, че моментът за промени е неподходящ - след насрочване на изборите.

От Алианса за права и свободи смятат, че „вотът на българите по света не бива да се стеснява". Севим Али съобщи, че от за това ще сезират Конституционния съд.