Саудитска Арабия декларира готовността си да влезе в болезнена ценова война, за да запази своето доминиращо положение сред държавите, добиващи петрол. Според източници на Ройтерс на срещи с бизнеса държавата е заявила, че може да си позволи спад на цените. Въпросът е, че не всичко зависи от добивите, а Рияд не може да контролира търсенето, отбелязва още агенцията.
ОПЕК+ увеличи квотите за добив на петрол с малко над 400 хил. барела на ден през май и взе същото решение и за юни. Това означава, че за тези два месеца организацията ще добави 960 хил. барела петрол на пазара, на който вече има признаци за свърхпредлагане. Източници на ОПЕК коментират пред Ройтерс, че предстоят и още увеличения и до ноември доставките вероятно ще се вдигнат с 2 млн. барела дневно спрямо нивата през април.
Тези решения шокираха пазара и в началото на седмицата цената на петрола се понижи под нивото от 60 долара. Но само ден след това цената се възстанови и според анализатори причината е прозаична - много купувачи смятат ниво на сорта Брент под 60 долара за "добра цена" и правят покупки, което пък вдига стойността. В сряда сутрин също има ръст на фона на очакваните преговори за митата между САЩ и Китай. Цената на сорта Брент се движи около 63 долара за барел, което е по-ниско от нивото в началото на годината.
Ниските цени досега винаги са увеличавали покупките на петрол в азиатски държави и в САЩ. Но очакваното забавяне на глобалната икономика предвещава свиване на покупките и може да направи неефективни мерките, които досега са давали успех на Саудитска Арабия на петролните пазари. Според оценките на Международната агенция за енергетика (МАЕ) ръстът на търсенето тази година ще бъде под 1%.
В своите ценови войни Саудитска Арабия наводнява пазарите с петрол, с което сваляше цените и отказваше своите конкуренти. През 2014 година Рияд влезе в ценова война, с която целеше да ограничи разработването на шистовите полета в САЩ. Данните на МАЕ за 2015 година показаха ръст на търсенето на петрол с 2 млн. барела дневно спрямо средното увеличение от 1,3 млн. барела.
От началото на годината петролът е поевтинял с 20%, но причината са търговските войни на САЩ и засега няма никакви гаранции, че това ще насърчи търсенето на петрол. Дори напротив, може да се стигне до ситуацията от 1997 година, когато ОПЕК рязко увеличи добивите месеци преди азиатската криза и това срина петролните пазари за месеци.
Вече има и сигнали, че добивите в сърцето на петролната индустрия на САЩ - Пермския басейн, започват да намаляват. Водещите компании в сектора - Shell, TotalEnergy, BP, Exxon и Chevron, пък харчат рекордни суми за обратно изкупуване на акции и дивиденти (общо 225 млрд. долара за последните две години), но инвестициите в нови петролни проекти се забавят и причината е именно очакванията за свиване на търсенето.


НАП: Средната цена на бензина у нас достигна най-високо ниво от началото на конфликта в Близкия изток
Механици: съпротивлението на въздуха вдига разхода гориво при високите скорости
Два пъти повече ухапани от кърлежи във Варна за седмица
България харчи 8% от БВП за здравеопазване, но остава последна по продължителност на живота
Варна даде старт на 39-ото Европейско първенство по карате киокушин
Испания рискува затворени барове и срив в услугите, ако ограничи мигрантите
Русия притиска студенти да попълват редиците на операторите на дронове
Замърсяването от въглища намалява глобалното производство на слънчева енергия
Защо европейският пазар губи натрупаната си инерция от началото на 2026 г.
Рядък щам на ебола без одобрена ваксина отне десетки животи в Конго
Jeep направи Wrangler за Капитан Америка
Британци атакуват рекорда за най-бърз автомобил
Mercedes отряза китайци и американци за бронираната S-Class
Hyundai прави EV по-евтини, без за променя батериите
Най-продаваната кола в историята празнува 60-годишен юбилей
Кои държави в Европа изнасят най-много пластмасови отпадъци
Кирило Буданов - миротворецът, който Путин иска мъртъв
Моди: Настоящото десетилетие се превръща в ера на бедствия
Вучич: Сърбия не унищожи Съюзна република Югославия, това беше заговор срещу страната
Лавров: Западът и ООН мълчат за езиковия геноцид в Украйна