„Диагноза България“ открива 606 млн. лв. съмнителни разходи за здравеопазване

Близо 606 млн. лв. (310 млн. евро) са съмнителните разходи и поръчки в здравеопазването само за 2025 г., показва платформата „Диагноза България“. Зад нея стои 19-годишният Мартин Атанасов, който преди година създаде „Черна писта“ – платформата, която показва рисковите места за катастрофи в страната.

„Диагноза България“ събира на едно място данните за 180 държавни и общински болници, за да покаже къде и за какво отиват парите за обществени поръчки на болниците и отбелязва къде се наблюдават необичайни разходи.

Как работи платформата

„Диагноза България“ използва единствено публични източници – Министерство на здравеопазването и финансовите отчети на болниците, данни от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за клиничните пътеки, плащанията към лечебни заведения и разходите при лекарствата, Централизираната система за обществени поръчки, НЗИС и други.

Системата е разделена на шест модула, които покриват основните проблеми на здравната система: държавни и общински болници, персонал, обществени поръчки, лекарства, Здравна каса. Така всеки може да проследи какви са бюджетът, разходите и различните показатели на болниците, какви са заплатите в тях и какво се случва с обществените поръчки там.

На база анализите в платформата са маркирани около 156 млн. лева (80 млн. евро), които са подозрителни и биха изисквали допълнителни проверки по отношение на обществените поръчки. При лекарствата се откриват аномалии за около 60 млн. лв. (30,7 млн. евро).

Как се анализират данните

Шестте модула са на база сигнали, които с помощта на изкуствен интелект се събират и анализират: където разход, поръчка или лекарство се отклонява статистически значимо от сходните, платформата маркира като аномалия.

Само за 2025 г. Здравната каса плаща над 4 млрд. лева за болнична помощ – почти половината от целия ѝ бюджет, отбелязва авторът в описанието на проекта. Как се харчат обаче средствата е на практика непроследимо.

Всяка болница в дигиталната платформа се сравнява със свои реални аналози –– същия тип и същия размер по легла. Резултатът от анализите до момента показва 605 980 966 лв. в съмнителни разходи и поръчки за 2025 г. Това е общият размер на откритите от платформата отклонения, които заслужават допълнителна проверка, обяснение или публичен разговор.

„Това не са обвинения, а конкретни сигнали – места, в които едно лекарство струва десетки пъти повече спрямо сходна болница, обществени поръчки без никаква конкуренция или разходи за външни услуги, които растат на фона на ниски заплати на персонала. Платформата не е атака или присъда срещу конкретен човек или болница. Тя е опит да видим къде системата боледува. Защото добрите решения се вземат на основата на факти, а не на усещания, слухове или удобни обяснения“, казва Мартин Атанасов.

Сред примерите за аномалии, представени в платформата, е сумата, която СБАЛОЗ Варна харчи през 2025 г. за пациент за лекарства – 5130 лв. при средно 1634 лв. Знак за необходимост от проверка е и стойността на дълга на УМБАЛ „Александровска“ в София – 72,42% спрямо приходите (общ дълг) при средно 28,92%. „Червена лампа“ светва и при разходите на Националната кардиологична болница – 1504 лв. за пациент за медицински изделия при средно 123 лв.