По-важното от изминалата седмица

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България 

1 януари 2025 г. е възможна дата за присъединяването на България към еврозоната, заяви Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия по икономическите въпроси на ЕК. „Европейската комисия подкрепя България в усилията ѝ да стане част от еврозоната“, каза той и отбеляза, че страната трябва да изпълни Маастрихтските критерии, които включват критерия за инфлация, заради който беше отложена датата 1 януари 2024 г. за приемането на европейската валута. Домбровскис обясни, че държавите се присъединяват обичайно от 1 януари, защото това е по-полезно за практическите цели. Той обаче подчерта, че трябва да бъдат изпълнени критериите от Маастрихт, включително и тези от европейския механизъм. По думите му в момента основната спънка пред страната ни за присъединяване към еврозоната от 2024 г. е инфлацията. „Тя подлежи на оценка на експертите от ЕК. Тази оценка показва, че критерият за инфлацията няма да може да бъде покрит, затова трябва да отложите”, коментира Домбровскис.

През четвъртото тримесечие на 2022 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на България нараства с 2,1% спрямо година по-рано и с 0,5% спрямо третото тримесечие на миналата година, сочат сезонно изгладените експресни оценки. Това е най-бавният растеж на годишна база от първото тримесечие на 2021 г., като икономиката се сви отчасти поради страничните ефекти от войната в Украйна. Националният статистически институт регистрира това увеличение на фона на сложната политическата обстановка, която обхвана страната през периода, както и признаци за влошаване на външната икономическа среда.  В периода от октомври до декември БВП се увеличава с 2,1% спрямо четвъртото тримесечие на 2021 година, а брутната добавена стойност нараства с 2,8%. По данни на НСИ крайното потребление регистрира ръст от 4,7%, докато бруто образуването на основен капитал намалява с 3,3% през четвъртото тримесечие на 2022 г. спрямо година по-рано при сезонно изгладени данни. Износът на български стоки и услуги се увеличава със 7,2%, а вносът нараства с 10,7%.

България е първа в ЕС по ръст на износа през 2022 г. Той расте с 39% вследствие на високите цени на горива и енергия, на храни, машини, метали, дрехи и др. Дългосрочно обаче в структурата на износа доминират производства със сравнително ниска добавена стойност и очакванията са постигнатите ръстове през миналата година да не се повторят и през тази. Българският износ е за едва 48.3 млрд. евро, което представлява 0.7% от общия експорт на страните от ЕС.

3,9% е коефициентът на безработица през последното тримесечие на 2022 г. и доближава рекодно ниски нива, показват данните на НСИ.

КЗК глоби „Лукойл България" с близо 70 млн. лв. Санкцията е за злоупотреба с господстващо положение чрез прилагане на ценова преса спрямо конкурентите на дружеството при търговията на едро с моторни горива на територията на страната, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията на пазарите на горива и да засегне интересите на потребителите. Решението е публикувано на сайта на комисията, като е по производство по искане на две компании - "ОМВ България" от октомври 2021 г. - за ценова политика с цел изключване на конкуренти от пазара, и на „Инса ойл" - от април 2022 г. за хищническо ценообразуване при продажбата на дизелово гориво и газьоли.

Междувременно представители на ръководството на „Лукойл“ дадоха гаранции за обезпечаване на вътрешното потребление на горива в България на среща с министър-председателя Гълъб Донев. От компанията са поели също ангажимент да продължи плащането на авансовия данък върху свръхпечалбата, чрез който се реализират социални разходи у нас. На срещата е бил осъден и процесът по технологична подготовка на рафинерията за диверсификация на доставките на суров петрол, като от страна на „Лукойл“ е заявено намерение още през месец март да стартира работата с неруски петрол. През 2021 г. рафинерията в Бургас е работила с 50% неруски петрол, съобщи в края на миналата година директорът на Агенция "Митници" Павел Геренски, цитиран от БТА. Впоследствие този дял е намалял, като към декември 2022 г. рафинерията е работила с малко над 88% руски петрол вероятно заради по-ниската му цена. Нефтопреработващият комбинат "Лукойл Нефтохим Бургас" АД е сред водещите производители на течни горива, нефтохимикали и полимери в Централна и Югоизточна Европа. БГНЕС/ПЕТКО НАЛБАНТОВ

Във връзка с проучването за нелоялна конкуренция при цените на храните, което бе обявено миналата седмица, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е изискала информация и доказателства от държавни органи и от производители и доставчици на хранителни продукти за отношенията им с търговските вериги, които предлагат хранителни продукти на крайни потребители. С особено внимание ще се разглежда поведението на търговските вериги, което пряко засяга формирането на цените към крайните потребители, информират от Комисията.

Предстои да се направи сайт, на който да се сравняват цените на продуктите в различните търговски обекти. Това обяви пред Нова телевизия служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов. Той припомни, че няколко министри от служебния кабинет вече са направили срещи с производители от различни браншове. По думите му обаче работата си трябва да свършат и регулаторните органи, като Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите. 

Сужебното правителство на Гълъб Донев прехвърли спешната медицинска помощ по въздух към Държавния авиационен оператор (бившия „Авиоотряд“ 28), обяви служебният премиер Гълъб Донев. Това означава, че служебният кабинет закрива създаденото в края на управлението на предишното правителство държавно дружество „България Хели Мед Сървиз“, предвидено да организира система за оказване на спешна медицинска помощ по въздух, включително като се придобият хеликоптери със специализирано оборудване. България е единствената страна в ЕС, която не разполага с медицински хеликоптери.

Европа, ЕС и еврозоната

През миналата година Европейската централна банка използва 1,63 млрд. евро от резервите си, за да покрие загуби, дължащи се на високи лихвени разходи и отписване на ценни книжа, и да не отчете загуба. Това означава, че понастоящем ЕЦБ няма да разпределя печалби на националните централни банки.

Френското правителство иска да модернизира националната железопътна мрежа през следващите няколко години с инвестиции в размер на 100 млрд. евро. Влаковете трябва да се движат по-често, по-бързо и по-точно, като по този начин железницата ще се превърне в пълноценна алтернатива на автомобила, заяви министър-председателят Елизабет Борн. Освен това трябва да се изградят повече връзки и да се създадат крайградски железопътни мрежи в повече от десет града.

Прогнозите за бърз спад на инфлацията в страните от Източна Европа са твърде оптимистични, а бързо растящите цени се очаква допълнително да потиснат икономическия растеж в региона. Това става ясно от обновената прогноза на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Страните, най-близки до войната в Украйна, са икономически най-силно засегнати от нея, като разходите за живот там се покачват с много по-бързи темпове от средните за ЕС.

Финансовият дефицит на германската държава възлиза на 101,3 млрд. евро или 2,6% от БВП през миналата година. Това е с 32,9 млрд. евро, или с 0,6 процентни пункта, по-малко, отколкото през предходната година. Намалението се основава главно на силното увеличение на приходите с 6,4% при по-ниско увеличение на разходите с 4,1%.

Германската статистическа служба ревизира надолу данните си за развитието на брутния вътрешен продукт. Според тях икономическото производство през четвъртото тримесечие на 2022 г. е спаднало с 0,4% в сравнение с предходната година. При първата оценка се предполагаше, че ще бъде -0,2 %. Преди всичко спадът на частните потребителски разходи забави растежа.

Азия 

Инфлацията в Япония се ускори до над 4% и достигна нов 40-годишен връх, подчертавайки предизвикателствата пред кандидата за управител на Японската централна банка Казуо Уеда точно преди първата му голяма публична изява, откакто беше номиниран от правителството. Потребителските цени, без пресните храни, са нараснали с 4,2% през януари спрямо предходната година, ускорявайки темпа си спрямо ръста от 4% през декември, съобщи Министерството на вътрешните работи в петък. Показателят е най-високият от 1981 г. насам и е малко под прогнозите на икономистите за ръст от 4,3%. Поскъпването на хотелските услуги, което е ключов двигател в последните месеци, се е забавило през януари. Разходите за настаняване растяха през последните седмици поради сравненията с предходната година, когато бяха въведени държавни мерки за подкрепа на сектора, които намалиха цените на вътрешните пътувания. Сега обаче те се отразяват много по-слабо на инфлацията през януари, като спомогнаха за повишаването на ключовия показател, докато разходите за автомобилни застраховки допринасят за повишаване на цените. Ръстът на цените на енергията леко се забавя.  Казуо Уеда по време на изслушването си пред японските депутати. Снимка: Bloomberg

Номинираният за управител на Японската централна банка Казуо Уеда заяви, че централната банка ще трябва да обмисли нормализиране на политиката, ако перспективите за цените се подобрят, като същевременно подкрепи продължаването на стимулите засега. Говорейки по време на парламентарно изслушване в процеса на одобрение на назначението му, Уеда заяви, че централната банка ще спре масовото изкупуване на облигации, ако постигне целта си за стабилна инфлация от 2%. Той обаче добави, че за постигането на тази цел все още ще е необходимо време. „Ако се появи още една ясна стъпка нагоре в подобряването на перспективите за ценовия тренд, неминуемо ще трябва да помислим за преразглеждане на контрола върху кривата на доходността или за стъпка в посока нормализиране на политиката", каза Уеда. 

Северна Америка 

Потребителските разходи в САЩ са се възстановили силно през януари на фона на значителен ръст на доходите, а инфлацията се е ускорила. Това може да засили опасенията на финансовите пазари, че Федералният резерв може да продължи с повишаването на лихвените проценти до края на лятото. Потребителските разходи, които формират над две трети от икономическата активност в САЩ, са се увеличили с 1,8% миналия месец, обяви министерство на търговията в петък. Данните за декември също бяха ревизирани нагоре до спад от 0,1% вместо от 0,2%, както бе обявено преди това. Икономистите, анкетирани от Ройтерс, прогнозираха потребителските разходи да се възстановят с 1,3%. Ръстът на разходите вероятно се дължи на корекция на разходите за живот – най-голямото увеличение от 1981 г., за над 65 млн. получатели на социални помощи, което е увеличило доходите. Освен това вероятно са били подкрепени от трудности при изглаждането на сезонни колебания от данните в началото на годината. Според някои икономисти нещата ще се нормализират през февруари.

Растежът на американската икономика през четвъртото тримесечие е бил по-слаб от предварителните изчисления, отразявайки низходящата ревизия на потребителските разходи и възходящата на предпочитаната от Федералния резерв метрика на инфлацията.

Коригираният спрямо инфлацията брутен вътрешен продукт (БВП), или общата стойност на всички стоки и услуги, произведени в САЩ, се е увеличил с годишен темп от 2,7% през тримесечието, показват актуализираните данни на министерството на търговията на САЩ, цитирани от Bloomberg. За сравнение първото четене бе за ръст от 2,9%. Ръст на брутния вътрешен продукт на САЩ. Графика: Trading Economics

Подробностите от доклада сочат към икономика, която губи инерция към края на 2022 г. Изключвайки търговията, правителствените разходи и инвентара, ключов измерител на основното търсене, известен като коригирани спрямо инфлацията финални продажби на частни местни купувачи, е нараснал с едва 0,1%. Това е най-слабото му представяне от началото на пандемията.

Глобалната икономика

Правителството на САЩ предложи бившия главен изпълнителен директор на Mastercard Аджай Банга за нов президент на Световната банка. Понастоящем Банга е заместник-председател на финансовия инвеститор General Atlantic. Той трябва да наследи Дейвид Малпас, който изненадващо предишната седмица обяви оставката си за лятото. Световната банка каза в сряда, че очаква да избере нов президент до началото на май, за да замени Дейвид Малпас, който обяви оставката си миналата година. Номинацията на Банга от САЩ почти гарантира, че той ще поеме поста, който контролира финансиране за милиарди долари, докато институцията се захваща с множество реформи, за да отговори по-добре на климатичните промени и други неотложни предизвикателства пред развиващите се страни.

Международният валутен фонд публикува каталог с препоръки за работа с криптовалутите. В него МВФ предупреждава да не се дава на Биткойн и Сие статут на законно платежно средство. Други препоръки включват защита срещу прекомерни капиталови потоци, приемане на ясни данъчни разпоредби и закони за криптовалутите, както и разработване, прилагане и международна координация на надзорни разпоредби за участниците на криптопазарите.

Войната в Украйна

В четвъртък служебният министър на отбраната Димитър Стоянов потвърди, че е получил писмо от Борел с призив към страната ни да осигури оръжие и боеприпаси за Киев. Стоянов даде да се разбере, че София няма да предостави нито снаряди, нито зенитно-ракетни комплекси, ако не получи възможност да ги замени с други. 

„Ние изпълнихме решението на НС. Няма как да подкопая устоите на българската армия. Ние имаме нормативна уредба, която казва ясно с каква техника трябва да разполагаме, няма да падаме под минимума. Няма как да бъдат нарушени тези документи нито от моя страна, нито от военното командване.

Президентът Румен Радев наблегна на необходимостта от дипломатическо решение:  „Подкрепяме Украйна в борбата ѝ за суверенитет, независимост и териториална цялост, споделяме нашето притеснение от продължаващия конфликт и сме на мнение, че трябва да бъдат положени всички дипломатически усилия, така че на войната да се сложи край възможно най-скоро, за да можем да избегнем риска не само за нашия регион, а и в световен мащаб", каза президентът в понеделник, когато прие в София черногорския си колега Мило Джуканович.

В петък пък британският министър на отбраната Бен Уолъс на практика се противопостави на мненията и в България, че възможността за триъгълна размяна на оръжия вече не е на дневен ред. Стана ясно, че Великобритания възнамерява да достави модерни западни изтребители на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), ако в замяна те предадат на Украйна самолетите си, проектирани в СССР. Въпросните държави са тези, които разполагат с изтребители Миг-29 или Су-24, например, заяви Бен Уолъс в петък. „Ако те искат да дарят, ние можем да използваме нашите изтребители, за да попълним (запасите им) и да осигурим сигурност". Той заяви, че партньорите от НАТО разполагат с необходимите познания, за да управляват натовски изтребители, нещо, което Украйна все още не притежава.

В сряда и четвъртък Румен Радев беше във Варшава, където лидерите на девет държави от източния фланг на НАТО се срещнаха с президента на САЩ Джо Байдън. В общата си декларация те осъдиха руската агресия и анонсираха засилване на отбранителните позиции на алианса през следващите месеци. Но в изявленията преди и непосредствено след срещата си пролича, че в т.нар. Букурещка девятка няма единство в подхода към конфликта на прага. Като един от "ястребите" се показа румънският президент Клаус Йоханис. „За да сме сигурни, че тази брутална война срещу Украйна е последната, която Русия ще води, ние трябва да бъдем решителни във възпирането на всяка следваща агресия и в изтласкването на сегашната“. Българският президент не бе единственият, който призоваваше за "рационален баланс между военни, икономически и дипломатически инструменти". В Будапеща унгарският министър на външните работи Петер Сиярто призова за незабавно спиране на огъня в Украйна. Сиярто посочи речите, изречени в предходните дни от лидерите на Русия и САЩ, като доказателство, че опасността от разширяване на войната нараства. Пред Президентството се състоя протест Украйна - Европа - Свобода - Победа!, организиран от БОЕЦ. БГНЕС/НАДЕЖДА ПЕЕВА

И докато Байдън заяви, че няма да допусне руска победа в Украйна, в Москва Владимир Путин обяви, че спира участието си в последния договор за ограничаване на ядрените арсенали на двете страни.

Във вторник, 21 февруари, точно година след като призна за независими отцепническите републики в Източна Украйна, Владимир Путин излезе с годишното си послание до двете камари на руския парламент – Съвета на Федерацията. Руският президент даде да се разбере, че не желае да се откаже нито от Донбас, нито от анексираните южни украински земи, които нарича Новорусия, като огласи планове за възстановяване и доизграждане на пътища, пристанищата на Азовско море и стотици културни учреждения. Повтори познатите тези, че днешна Украйна е антируски проект, посят още през ХІХ в. от Австро-Унгария, че Украйна не е нищо друго, а "исторически територии" на Русия, че днешното управление на страната начело с президента си от еврейски произход представлява "неонацистки режим" и че именно то, заедно със западните си съюзници, е отговорно за хилядите човешки жертви от изтеклата година. 

„Те започнаха войната, а ние използвахме и използваме сила, за да я прекратим“. Путин каза още, че ще направи всичко, така че да се върне "дългоочаквания мир и безопасността на хората да бъде осигурена".

Путин не спести и обвинения към Запада: че е помогнал на Украйна да атакува с дронове бази на руската стратегическа авиация (през декември) и че открито се стреми да нанесе стратегическо поражение на Москва 

"В тази връзка съм принуден да заявя, че Русия преустановява участието си в Договора за стратегическите нападателни оръжия. Повтарям, не излиза от договора! Не! А именно преустановява участието си".

Западът и, по-специално, Вашингтон, не бе разколебан от руското размахване на ракети или поне не го показа. Пентагонът огласи нови оръжейни доставки за Киев за още 2 млрд. долара. Министерствата на финансите и търговията и Държавния департамент на САЩ оповестиха нови санкции, насочени не само срещу руски компании от отбранителния и IT сектора, а и срещу играчи от трети страни в Европа, Азия и Близкия изток, които помагат на Русия да заобиколи санкционния режим и да финансира армията си. Наред със затягането на експортния контрол беше разпоредено увеличаване на митата за руски метали, минерали и химически продукти за милиарди долари.  

ЕС също прие дългоочаквания десети пакет от санкции срещу Руската федерация – на 24 февруари само два часа преди полунощ и изтичането на срока, обещан от Брюксел. Мерките са насочени срещу руски пропагандисти и доставчици на дронове, както и срещу вноса на каучук и износа на стоки с възможна военна употреба. Санкциите съдържаха толкова много изключения и отлагания, че Полша, най-твърдият привърженик на Киев в ЕС, до последно отказваше да ги подкрепи като напълно неефективни. 

Председателят на комисията по външни работи на Централния комитет на Китайската комунистическа партия – накратко най-висшият китайски дипломат – Ван И прекара близо три дни в Москва тази седмица. И пристигна в руската столица от Мюнхен, където получи предупреждение от американския държавен секретар Антъни Блинкън: ако Пекин дръзне да достави оръжие и боеприпаси на руската армия, ще има (неуточнени публично) последици. Китайският дипломат проведе срещи с Патрушев, Лавров и други руски официални лица, а пред Путин заяви, че Китай желае заякчаване на политическите връзки и „прагматичното сътрудничество“ с Русия. 

„Независимо от промените в международната обстановка, Китай и Русия твърдо и уверено се движат към създаването на многополюсен свят", каза Ван И.

Китай, наред с Индия и Иран, изпъкна между общо 32 държави, чиито представители се въздържаха в четвъртък при осъждането на руската агресия в Украйна. В навечерието на първата годишнина огромното мнозинство от 141 страни отхвърли руските териториални претенции и поиска от Руската федерация да изтегли „незабавно, напълно и безусловно“ всичките си войски оттатък международно признатите граници на Украйна. Сред противниците на резолюцията, наред с Русия, се наредиха още 6 държави – Беларус, Сирия, Северна Корея, Мали, Еритрея и Никарагуа.

Външни министри и дипломати от повече от 75 държави направиха изказвания по време на продължилите два дни дебати.  Така изглежда гласуването в ООН. Снимка: EPA/JUSTIN LANE

„Западът не искаше и не избра войната и предпочиташе да насочи цялата си енергия и финансови средства към неща, като ремонти на училища, борба с климатичната криза или оказване на подкрепа на социалната справедливост", каза германският външен министър Аналена Бербок. „Но истината е, че ако Русия спре да воюва, тази война ще приключи. Ако Украйна спре да воюва, Украйна ще свърши", каза тя. 

Заместник-постоянният представител на Китай в ООН Дай Бин заяви пред събранието, че Пекин подкрепя идеята за възможно най-бързо възобновяване на прекия диалог между Москва и Киев. По думите му воюващите страни трябва да преговарят и да изложат своите легитимни опасения, да обсъдят варианти, които са постижими, и да дадат шанс за скорошно прекратяване на кризата и възстановяване на мира. „Международната общност следва да положи съвместни усилия за улесняване на мирните преговори", допълни той.