Икономист: Великобритания повтори грешките на ЕС след Brexit

Великобритания направи същите неща след Brexit, за които критикуваше Евросъюза, но си ги причини сама. Този коментар направи икономистът в Admirals Даниел Василев в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Според пазарния анализатор тя дори си е създала нови проблеми, които не съществуваха през 2015/16 г., когато започна процедурата по Brexit. Британският БВП е някъде около 10 пункта под траекторията, която имаше преди излизането от ЕС.

„Номиналният БВП на човек расте с 20-25% през този период, но това се дължи главно на увеличени правителствени разходи, финансирани чрез трупане на дългове, посочи Василев. И добави, че реалният разполагаем доход на глава между 2016 и 2026 г. „почти не е мръднал – от 6100 до само 6300 паунда“.

Макроикономистът отбеляза, че глобалната икономическа конюнктура води до траен отлив на заети в производството и тежките индустрии.

„Великобритания продължава да си нанася сама удари, които се превръщат в трайна политическа криза. Подалият оставка премиер Киър Стармър само преди две години спечели убедително мнозинство, но управлението му беше тотален фарс – икономиката и личните доходи крещят, че страната е в изключително тежко състояние“, анализира ситуацията Даниел Василев.

Той очаква вероятният следващ премиер Анди Бърнам да поеме властта евентуално през август, и предположи, че това „ще остави държавата допълнително в свободно падане“.

Икономистът обясни, че политиките, които се дискутират, включват национализиране на комуналните услуги, допълнително набъбване на дълга на публичните предприятия. Според него, ако те бъдат изпълнени, Великобритания може да се върне към мрачните следвоенни икономически времена чак до идването на Маргарет Тачър на власт през 80-те години.

„Великобритания след Brexit е олицетворение на поговорката „каквото сам си направиш, друг не би могъл“ и това ще продължава при заявените политики. Дори се спекулира за евентуална нужда от финансова помощ от МВФ“, изтъкна Даниел Василев.

Той напомни, че след Brexit имигрантите от ЕС във Великобритания бяха почти изцяло заменени от такива от трети страни, което, по думите му, има социални последици.

„Великобритания трябваше да запази свободното движение на стоки, капитали и хора, въпреки излизането си от ЕС, но търговията с блока просто се срина“, подчерта икономистът.

Той посочи и друго отражение на Brexit с влияние върху Лондон, като европейски финансов център, което намаля, за сметка главно на Франкфурт.

„Лондонската борса сега пак се капитализира, но трябва да имаме предвид, че водещият ѝ индекс FTSE-100 е доминиран от компании (особено добивни, които сега се възраждат) с експозиция към глобалните пазари, а не толкова регионалните“, каза още пазарният анализатор.

И обясни, че ролята на паунда като дял от световната търговия и резервите на централните банки продължават да се понижават. „Курсът му логично спада, тъй като Великобритания поддържа търговски дефицити. Трябва да се отбележи и че паричното обращение в страната е нараснало с 50% след 2016 г. Това означава инфлация. Покупателната способност на британската валута спада и ще продължава да го прави, особено при увеличаване на дълга“, прогнозира макроикономистът.

Как определяше политиката на Великобритания Маргарет Тачър? На колко възникват загубите след Brexit след референдума преди десет години? Връща ли се Великобритания към Страната сега може да се върне към мрачните следвоенни икономически времена?

Целия разговор вижте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.