Нова година, ново аз, но не и за централните банкери

Япония в пограничната зона на паричната политика

Истински непредсказуемият играч тук е ЯЦБ. След като увеличи целевата доходност по 10-годишните държавни ценни книжа (ДКЦ) от 0,25% до 0,5%, в последните дни на 2022 г. банката обяви безпрецедентни три дни на купуване на облигации.

Лавинообразното изкупуване на облигации обаче предизвика объркване сред инвеститори и анализатори, тъй като увеличената доходност бе приета като стъпка в посока край на политиката за контрол на доходността.

„Наистина не разбирам намеренията на ЯЦБ“, написа Казухико Сано, главен облигационен стратег в Tokai Tokyo Securities Co., в своя бележка. „По-широкият диапазон за търгуване единствено подсилва спекулациите за още промени в паричната политика и увеличилият се брой покупки на ДКЦ носи риска от допълнително намаляване на пазарната ликвидност“, посочва той.

Няколко дни по-рано управителят на ЯЦБ Харухико Курода отхвърли шанса за излизане от ултраразхлабената парична политика в краткосрочен план. Той обясни, че решенията на банката през декември са с цел засилване на ефекта от нейната парична политика.

„Банката ще се стреми да постигне целите си за цените по устойчив и стабилен начин, придружен от увеличения на заплатите, като продължи с паричното разхлабване под контрола на кривата на доходността“, посочи Курода.

Последните данни показаха, че основната инфлация в Япония, която изключва цените на пресните храни, но включва тези на енергията, се е ускорила до 3,7% на годишна база през ноември. Това е най-голямото увеличение от декември 1981 г., когато е отчетен 4% ръст.

Компаниите може да покачат цените на 7152 хранителни продукти в първите четири месеца на 2023 г., или над двойно повече продукти спрямо същия период миналата година, показват данни на фирмата за проучвания Teikoku Data Bank. "Вероятно ще преминем през рязко увеличение на цените следващата година, което може да е по-силно спрямо тази", тъй като компаниите са изправени пред нарастващи разходи за труд и дистрибуция, обясняват от Teikoku Data Bank.

Въпреки това много анализатори смятат, че основната инфлация ще се върне спрямо целта от 2% на ЯЦБ през 2023 г., когато базисният ефект от вече минало бързо покачване на цените на горивата изчезне и ефектът от държавните субсидии за ограничаване цените на електроенергията влезе в сила през февруари. Ако това се случи, ЯЦБ вероятно ще остане в пограничната зона на паричната политика, като отново се открои с масивните си стимули.