Обратните изкупувания на акции се нуждаят от внимателен преглед

Обратното изкупуване на акции, някога американска странност, превзема света. То достигна глобален рекорд миналата година от 1,3 трилиона долара, което е три пъти повече от преди 10 години, според проучване на Janus Henderson. Въпреки че американските компании остават най-големите купувачи, този тип транзакции бързо спечелиха популярност в континентална Европа и Обединеното кралство след началото на пандемията.

Но по въпроса е необходимо нещо повече от безрезервната подкрепа на инвеститорите активисти или рефлексивната опозиция на прогресивните критици. Трябва да приветстваме новите усилия обратното изкупуване да получи внимателния преглед, от който отдавна се нуждае, пише финансовата редакторка за САЩ на Financial Times Брук Мастърс.

В исторически план компаниите с остатъчни кеш го връщаха на своите акционери като дивиденти. Но през последните години все повече от тях, особено в сектори на растеж като технологиите, предпочитат обратното изкупуване на акции, понякога дори вземайки дълг, за да го осъществят.

Някои инвеститори, особено тези с краткосрочни хоризонти или онези, които се притесняват от изграждането на разточителна империя, харесват този начин на правене на нещата. Те предпочитат да видят незабавното повишаване на цената на акциите, което осигурява обратното изкупуване чрез намаляване на общия им брой. Данъците върху капиталовите печалби често са по-ниски от тези върху дивидентите и получателят контролира тайминга, тъй като налогът трябва да се плати само когато акциите се продадат.

Ръководителите в цикличните индустрии харесват и това, че обратните изкупувания на акции се разглеждат като случайни, а не като очаквани приходи. Това означава, че те могат да бъдат по-лесно спрени в лоши времена, отколкото дивидентите, където намалението се разглежда като голямо признание за слабост. Миналата година обратното изкупуване на акции представляваше почти половината от паричните средства, върнати на акционерите на глобалните компании, спрямо една трета през 2012 г., показват данните на Janus.

Но има сериозни причини да сме скептични. Помислете за борсово търгувания фонд Invesco, който инвестира в компании, които са изкупили обратно 5 процента или повече от своите акции през предходната година. Ако обратното изкупуване наистина подобрява представянето, той би бил печеливш. Вместо това ETF-ът се представя по-слабо от американския индекс S&P 500 тази година, както и през последните десет, въпреки че се представи по-добре през първата част на пандемията.

Критиците твърдят, че компаниите са толкова пристрастени към мигновения тласък за цената на своите акции, че „ипотекират“ бъдещето си, като плащат недостатъчно на персонала или намаляват изследванията, за да финансират обратното изкупуване. И трябва да помислим кой наистина има полза, когато компаниите, които плащат на персонала си в новоиздадени акции, след това изкупуват обратно книжа, за да неутрализират размиването, което току-що са създали. Ето защо президентът на САЩ Джо Байдън включи нов данък от 1% върху обратното изкупуване в миналогодишния Закон за намаляване на инфлацията (IRA). Сега той иска да го учетвори.

Не споделям хейта срещу обратните изкупувания, пише авторката. За компаниите е много по-добре да връщат пари, отколкото да участват в грабващи заглавията придобивания, които в крайна сметка унищожават стойност, или да хвърлят пари за любими проекти, като огромния залог на Facebook върху метавселената. Климатичните активисти трябва да приветстват скорошния ръст на обратното изкупуване от петролни и газови компании. Този сектор има история на „надплащане“ за инвестиции си, а и неговите акционери могат да реинвестират парите директно в зелена енергия.

Но обратното изкупуване не е заместител на обмислената инвестиция в растеж - и на достойното заплащане на персонала. А и с изкупуванията може да се злоупотребява. Когато служители на Комисията по ценни книжа и борси (SEC) на САЩ разгледаха обратните изкупувания през 2018 г., те откриха, че продажбите от вътрешни лица се увеличават веднага след съобщенията, позволявайки на ръководителите да печелят от покачването на цената на акциите. Такива продажби вероятно не са незаконни, отбеляза тогавашният член на SEC Робърт Джаксън, но намирисват на облага.

През месец май SEC най-накрая направи нещо по този въпрос, като създаде ново правило, което ще изисква компаниите да разкриват в края на всяко тримесечие своите ежедневни обратни изкупувания на акции, защо са ги направили и дали ръководителите са купили или продали акции около обратното изкупуване.

Търговската камара на САЩ незабавно заведе дело, наричайки правилото атака срещу свободата на словото и опит за микроуправление на корпоративните решения. Камарата твърди, че по-голямата част от увеличените продажби на акции от вътрешни лица около обратните изкупувания се дължи на няколко компании, така че е несправедливо да се налага тежестта за разкриване на информация на всички.

По-вероятно е обратното да е вярно. Както вътрешните продажби, така и общите обратни изкупувания вече трябва да бъдат докладвани, така че компаниите би трябвало да могат да събират тримесечни данни. И новите оповестявания веднага ще изяснят кои корпоративни ръководители – ако има такива – се възползват от обратното изкупуване.

По-голямата прозрачност около програмите за обратно изкупуване би намалила разгорещените спорове, които те генерират, като помогне на инвеститорите да правят разлика между добрите и лошите.