Ще доведе ли връщането на инвестициите у дома до глобално отстъпление от капитала?

Последиците от масовото репатриране на глобалния капитал са на радара на много инвеститори. Обмислянето на обрат в глобализацията от страна на инвеститорите вече не е немислимо, а норма по отношение на пазарите.

Търговските спорове, войните, поляризираните блокове, приоритетите за национална сигурност, индустриалните политики и инвестиционните ограничения са ежедневни съображения за инвеститорите в най-големите икономики, да не говорим за традиционно по-нестабилните развиващи се икономики, пише редакторът Майк Долан за Ройтерс.

Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом с изричната програма „Америка на първо място“ катализира отстъплението от глобализацията. То обаче е в ход още от времето на първия му мандат като президент на САЩ отпреди почти девет години и, може би, от банковата криза през 2008 г.

Пандемията повиши залозите, смята Долан.

Един от основните въпроси по време на споровете за митата тази пролет беше дали изключителното превъзходство на Америка като предпочитан дом за трансгранични инвестиции е опетнено. Притеснението беше, че чуждестранните инвеститори, натоварени със скъпи американски активи, могат да се откажат от тях и да диверсифицират другаде.

Тези опасения изглеждат преждевременни до момента, дори и да последва широкомащабно хеджиране на експозициите към долара.

Проблемът се простира отвъд изключителността на САЩ. Истинският въпрос е дали на фона на нарастващите търговски бариери, увеличените капиталови ограничения и затегнатите оценки се появява отново екстремна „пристрастност към дома“, според Долан.

В същото време правителствата създават вълна от стимули за запазване на инвестициите у дома, често за финансиране на национални приоритети като отбрана, технологии или по бюджетни подбуди.

С други думи, ако „Америка на първо място“ определя дневния ред на най-голямата икономика в света, трябва ли сега да се подготвяме и за „Китай на първо място“, „Европа на първо място“ и дори „Япония на първо място“ или „Великобритания на първо място“?

Докато Тръмп използва митнически бариери, за да се опита да намали огромния търговски дефицит на САЩ, неговата програма за реиндустриализация и стремежът му да запази технологичното господство на страната включва не само извънредни индустриални политики, за да привлече или окаже натиск върху инвестициите у дома, но дори и държавни дялове в ключови фирми и индустрии.

Планът за кредитиране на JPMorgan на стойност 1,5 трлн. долара, насочен към „Америка на първо място“, за период от 10 години подчертава мащаба на по-широкия тласък. Това говори за убеждението на екипа на Тръмп, че вътрешният капитал и инвестиции на САЩ могат да компенсират изтичането на чуждестранни пари, което би трябвало да се случи, ако ще свиват гигантските дисбаланси по текущата и капиталовата сметка.

Заради промените Китай удвои усилията си за развитие на собствена технологична екосистема и вътрешно търсене. Европа предприе действия в областта на отбраната, инфраструктурата и капиталовите пазари. Япония, Великобритания и Канада също определят подобни приоритети.

Deutsche Bank наскоро се опита да моделира въздействието на масовото репатриране на чуждестранни пари. „Темата за „завръщането у дома“ ще бъде структурна за пазарите през следващите тримесечия и години“, според Малика Сачдева от Изследователския институт на Deutsche Bank.

Сачдева проучва държави с големи нетни инвестиционни спестявания в чужбина и разглежда мащаба на техния излишък спрямо размера на вътрешните им пазари, за да определи дали те могат да абсорбират обратния поток.

Много държави с големи спестявания трябва да насочат пари към чужбина поради ограничения капацитет и обхват на собствените си пазари. Някои използват гигантски държавни фондове, задължени да диверсифицират в чужбина, така че това е взето предвид при изчисляването на свързания риск от преместването на средствата.

Моделът на Deutsche Bank разглежда единствено експозицията на портфолиото в акции и облигации, с изключение на преките инвестиции във физически обекти. Измерват се и позициите в чуждестранни активи спрямо размера на пазара на акции или държавни облигации на дадена държава.

Анализът е най-подходящ за икономики с най-отворени капиталови сметки. Сред държавите, в които местните пазари на акции са достатъчно големи, за да осигурят адекватно място за задграничните инвестиции, са Швеция, Швейцария, Тайван, Канада, Япония и Саудитска Арабия. Япония, Франция, Италия и Великобритания се открояват и с големите си пазари на облигации.

Въпреки това, когато се коригират съществуващите структури на активи в чужбина и се вземе предвид както относителният капацитет на акциите, така и на облигациите у дома, валутите с най-голям рейтинг на репатриране са японската йена, канадският долар и шведската крона, според изследователите.

Има многобройни уговорки относно връщането на инвестиции у дома и множество други начини за страните с излишък да диверсифицират инвестициите си, ако желаят. Ако размерът на местния пазар е проблем, част от парите могат да бъдат насочени към директни инвестиции или дори към стоки или злато. Вероятно това вече се случва.

Дали ползите от запазването на пари у дома в един по-разпокъсан свят могат да компенсират риска от прекомерно поскъпване на валутния курс е ключов въпрос. Отговорът му може да има сеизмични последици за икономическото и паричното управление, както и за валутните промени.

Така или иначе, сцената може да се създаде за много различно съзвездие от глобални инвестиции, което да съответства на гигантските катаклизми в геополитиката и търговията.