Банкер: Капиталът ще е основното предизвикателство пред руските банки през 2026 г.

Намирането на източници на нов капитал ще бъде основното предизвикателство пред руските банки през 2026 г. поради затягането на правилата за капиталови изисквания от централната банка на страната.

Това коментира пред Ройтерс главният изпълнителен директор на втория по големина кредитор в Русия – ВТБ, Андрей Костин.

Руският банков сектор се представя сравнително добре въпреки западните санкции през почти четирите години на конфликта в Украйна. Банките отчетоха рекордни печалби през миналата година.

Тъй като обаче се очаква икономическият растеж да се забави до около 1% през 2025 г. от 4,3% миналата година, а лихвените проценти остават високи, кредитният портфейл на банките започва да се влошава, докато централната банка затяга регулациите.

„Централната банка планира редица промени, насочени към засилване на регулациите и изчисляване на капитала за неосновни активи. По-нататъшното набиране на капитал ще бъде трудна задача“, казва Костин.

Централната банка постепенно възстановява действието на международните Базелски правила, които смекчи през 2022 г. Тя също така повишава капиталовите изисквания за системно важни банки като ВТБ.

Костин изчислява, че за да отговори на регулаторните изисквания на централната банка, само ВТБ ще се нуждае от 1,7 трилиона рубли (22 милиарда долара) през следващите пет години. Той каза, че руският пазар на акции при липса на западни средства е твърде плитък за набиране на капитал.

Въпреки икономическия спад, ВТБ очаква да отчете 500 милиарда рубли нетна печалба тази година и да изплати между 25% и 50% от нетната печалба за 2025 г. под формата на дивиденти.

Някои критикуват банките за това, че реализират огромни печалби на фона на икономическия спад.

Това (печалбите на ВТБ – б.ред.) предизвиква смесена реакция у мнозина, дори завист сред някои в петролната индустрия, въпреки че положението им не е толкова лошо“, казва Костин. Той добавя, че бизнесът на дребно на банката се представя слабо поради губещия сегмент на жилищните кредити.

Костин посочва, че очаква централната банка да намали основния лихвен процент с 50 базисни пункта до 16% на следващото заседание на борда през декември и да го увеличи до 12% или 13% до края на следващата година.

Според него увеличенията на данъците през 2026 г., в допълнение към високите лихвени проценти, ще окажат отрицателно въздействие върху икономическата активност, което в крайна сметка ще доведе до по-ниски данъчни приходи, но банката няма да усети предстоящата криза.

„Засега икономиката се държи, не усещаме криза в реалния сектор“, коментира Костин.