Фед е напът да получи двойка на тест за 7 трлн. долара

Хората, които президентът на САЩ Доналд Тръмп е избрал да пазят парите на Америка, продължават да настояват, че затоплящата се планета няма да подпали тези пари. Но тя вече е изгорила трилиони долари и заплашва да изгори експоненциално повече. Много от тези загуби може да се окажат постоянни, пише редакторът на Bloomberg Марк Гонглоф.

Бившият член на Управителния съвет на Федералния резерв Кевин Уорш - избраникът на Тръмп да оглави централната банка след изтичането на мандата на Джеръм Пауъл, заяви, че Фед трябва да игнорира климатичните промени, отхвърляйки загрижеността за тях като „модна вълна“, която била „популярна“ и „краткотрайна“. Той също така я нарече „контрабандна“, което не е коректна употреба на думата, тъй като не е незаконно да те е грижа за климата. Поне засега.

А министърът на финансите Скот Бесънт наскоро нарече климатичните промени въпрос, който няма „ясна връзка с безопасността и стабилността“ на банките. На изслушване в Конгреса миналата седмица той пренебрежително заяви, че работата на Съвета за надзор на финансовата стабилност (FSOC) по климата „е дискредитирана“.

Единственото, което на този етап е дискредитирано, е подобна реторика. Климатичната политика е финансова политика - нещо, което повечето от другите водещи централни банки в света вече са признали. Европейската централна банка, Китайската централна банка, Английската централна банка, Японската централна банка и много други имат строги правила за банките относно управлението на климатичния риск.

Неправителствената организация Green Central Banking дава буквени оценки на водещите централни банки за начина, по който се справят с тези въпроси. Изброените по-горе получават оценки B и C. Фед при управлението на Пауъл получи напълно заслужена D-. Ако Уорш слезе още едно стъпало надолу, Фед ще се нареди до Аржентина и Русия като една от малкото банки, които се провалят по отношение на климата.

Работата на FSOC, която Бесънт нарича „дискредитирана“, има следната централна теза:

„Климатичните промени са възникваща заплаха за финансовата стабилност на Съединените щати. В САЩ и по целия свят климатичните въздействия под формата на повишаващи се температури, покачващо се морско равнище, суши, горски пожари, усилващи се бури и други климатично обусловени събития вече налагат значителни разходи върху обществото и икономиката.“

Покажете ми къде е лъжата, пише авторът. През последните 25 години светът е похарчил 20 трлн. долара за почистване след природни бедствия и за по-високи застрахователни премии, според Bloomberg Intelligence, като годишните разходи постоянно нарастват. Само САЩ са понесли удар от 7 трлн. долара от екстремни климатични явления през последните 12 години - два пъти по-скъпо от Голямата депресия.

Застрахователните премии за жилища са скочили с 69% от декември 2019 г. насам, според Intercontinental Exchange Inc., като далеч изпреварват ръста на разходите за главница по ипотеката (23%), лихви (27%) и данъци (27%) за същия период. Думата за това е „инфлация“ - един от двата стълба на двойния ангажимент на Фед за стабилизиране на цените и максимизиране на заетостта.

Въпреки този натиск върху бюджетите, все още има зеещи пропуски в покритието, които много собственици на жилища ще открият едва след като бедствието връхлети. Инвеститорът Дейв Бърт, който отрано предвиди жилищната криза от 2008 г., предупреди, че недостатъчното застраховане може да означава, че жилищният фонд на Америка е надценен с до 2,7 трлн. долара. Уорш, който е помагал за управлението на финансовата криза след срива на жилищния пазар, би трябвало да разпознае това като потенциален проблем за финансовия сектор.

Ако искаме да дадем на Уорш и Бесънт известен кредит на доверие, можем да признаем, че науката за измерване на това как по-горещата планета ще повлияе на цените и заетостта (чрез икономическия растеж) все още е сравнително млада. Ранните опити прогнозираха минимални ефекти, очевидно неспособни да си представят как бедствията задушават веригите за доставки, как високите температури вредят на производителността на труда, как сушите предизвикват политическа нестабилност и още много други последици. Тези болезнени точки станаха очевидни с увеличаването на катастрофите, свързани със затоплянето, които преживяхме от първа ръка.

По-новите оценки възприемат по-широка перспектива и предвиждат по-мащабни щети. Сред тях е проучване на Националното бюро за икономически изследвания (NBER) от икономисти от Северозападния университет и Станфорд, което установява, че всяко затопляне с 1 градус по Целзий отнема 20% от глобалния брутен вътрешен продукт (БВП). Има и (оттеглена, но предстои да бъде публикувана отново) статия на Потсдамския институт за изследване на въздействието на климата, която оценява удар от 60% върху БВП до 2100 г., ако затоплянето остане неконтролирано.

Все още има много място за развитие на изследванията за икономическите въздействия. Доклад, публикуван миналата седмица от изследователи от Университета в Ексетър и неправителствената организация Climate Tracker, анкетира десетки климатолози относно начини за подобряване на дисциплината. Те биха искали проучванията да отразяват по-добре реалния свят, където екстремните имат по-голямо значение от дългосрочните средни стойности, където натрупващи се бедствия - например спиране на електрозахранването след урагани - умножават финансовите загуби, и където фактори като повратни точки и адаптация могат да повлияят на изхода.

Бъдещите изследвания може би трябва да се фокусират по-малко върху БВП, който често пропуска структурните щети върху дългосрочната производителност. Масовото възстановяване след бедствия, например, може да повиши БВП, дори когато загубеното образование и влошеното здраве подкопават бъдещия икономически растеж. Въпреки това изследователите от Ексетър и Climate Tracker помолиха учените да оценят икономическите загуби при определени температури. Те нарастват от около 10% от БВП при 1,5°C затопляне до около 35% при 3°C.

Може би най-важният извод от доклада е, че климатичните бедствия нанасят загуби върху самата основа на икономическата активност. Те няма да бъдат плавно амортизирани през следващия век като автомобилна вноска. В един момент тези загуби могат да станат достатъчно големи, за да спрат или дори да обърнат растежа. Държавите, които разбират и се подготвят за подобни сценарии, ще загубят по-малко пари, когато те се случат. Междувременно Тръмп избира невежеството. И то няма да донесе блаженство.