Европейската централна банка не бива да влошава енергийния шок в Европа

Европа ще понесе значителни последствия от глобалния енергиен шок, породен от войната на САЩ и Израел в Иран. А централните ѝ банкери трябва да внимават да не задълбочат удара, пише Bloomberg.

Откакто САЩ и Израел започнаха бомбардировки срещу Иран, цените на петрола и природния газ - които заедно съставляват повече от половината от енергийното потребление на Европейския съюз (ЕС) - на моменти са се повишавали съответно с над 60% и 90%. Това повишава цените в по-широк план, като същевременно потиска потреблението. В еврозоната годишната инфлация достигна 2,6% през март спрямо отчетените 1,9% през февруари. Според Bloomberg Economics прогнозата за икономическия растеж през първото тримесечие е понижена до около нула от предходната оценка за над 0,5%.

Какво трябва да направи Европейската централна банка (ЕЦБ)? Класическият отговор на подобен шок в предлагането е: да го понесе и да изчака. Първоначалният скок в потребителските цени може да се обърне, ако блокадата на енергийните доставки от страна на Иран бъде облекчена, а във всеки случай не би трябвало трайно да повлияе на нивото на инфлацията. Ударът върху икономическия растеж също до голяма степен е неизбежен. Но облекчаването на паричната политика би стимулирало търсенето при ограничено предлагане - рецепта за нежелана инфлация.

Някои представители на ЕЦБ предполагат, че повишение на лихвените проценти трябва да бъде обсъдено на следващото заседание на банката, насрочено за 29-30 април. Те се опасяват, че след инфлацията по време на пандемията от Covid-19 и след руската инвазия в Украйна през 2022 г. хората може да са по-склонни да вярват, че покачването на цените ще продължи - очаквания, които могат да се превърнат в самоизпълняващо се пророчество и така да оправдаят превантивни действия.

Централните банкери обаче трябва да имат предвид колко вредно би могло да бъде преждевременното затягане на паричната политика. Изследвания на икономисти от ЕЦБ показват, че повишаването на лихвените проценти по време на шок в цените на енергоносителите би засилило значително спада в търсенето. Това може да нанесе решаващ удар върху водещи европейски производители, които вече са под натиск от свръхкапацитета на Китай и от загубата на евтин руски газ, като същевременно подкопае последния опит за съживяване на растежа в Германия - най-голямата икономика в еврозоната.

Трудно е да се види как наличните данни биха подкрепили подобно решение. Основната инфлация, която не включва храните и енергоносителите, се е ускорила през март с 2,3% на годишна база - по-слабо от очакваното. Макар краткосрочните инфлационни очаквания леко да са се увеличили, дългосрочните прогнози са се стабилизирали около 2,1% или много близо до целта на ЕЦБ от 2%.

Балансът на рисковете показва, че представителите на ЕЦБ трябва доколкото е възможно да „пренебрегнат“ текущия шок и като цяло да бъдат предпазливи с повишаването на лихвите в период на по-голяма ценова волатилност. Бдителността спрямо инфлацията има смисъл. Ненужното задушаване на икономическия растеж - не.