Лагард: Рисковете за инфлацията и икономическия растеж вече са по-балансирани

Рисковете пред инфлацията и икономическия растеж в еврозоната вече са балансирани и по-слабо изразени. Това заяви председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) в рамките на годишния форум на финансовата институция в Синтра, Португалия.

„Смятам, че рисковете от по-бърза инфлация и от по-слаб икономически растеж вече са по-добре балансирани, отколкото бяха преди няколко седмици в резултат на успокояването на тона между САЩ и Иран“, каза тя, цитирана от Bloomberg.

Лагард направи тези коментари само три седмици, след като нейната институция стана първата сред държавите от Г-7, която повиши лихвените проценти след избухването на войната в Иран.

Паричният орган аргументира това решение с оценката, че предизвиканият от конфликта шок на енергийните цени се разпространява и в по-широката икономика и че не може да си позволи инфлацията да излезе извън контрол.

Оттогава обаче обстановката се промени. Мирното споразумение между САЩ и Иран доведе до рязък спад на цените на петрола, премахвайки основния фактор, който подхранваше инфлацията.

Публикувани по-рано днес данни показаха, че през юни инфлацията в еврозоната се е забавила много повече от очакваното.

Общата инфлация във всички 21 държави, които използват еврото, се е охладила до 2,8% през юни от 3,2% през май, като резултатът е под очакванията за темп от 3%, тъй като натискът при храните, енергоносителите и услугите също се е успокоил.

По-внимателно следен показател за базисните цени, който изключва по-волатилните елементи като храните и горивата, също се е понижил до 2,4% от 2,6%, като инфлацията в сектора на услугите се е забавила до 3,2% от 3,5%.

Редица централни банкери вече заявиха, че няма спешна нужда банката да последва повишението на лихвите с четвърт процентен пункт през юни с ново увеличение този месец и че има време да се наблюдава как ще се развият ценовите процеси.

Въпреки това огромното мнозинство икономисти и инвеститори смятат, че ЕЦБ вероятно ще повиши лихвите отново през септември или октомври, дори и да има пауза през юли. Причината е, че цените на енергоносителите все още остават над нивата отпреди войната, а конфликтът в Близкия изток може отново да се изостри, както многократно досега, което поддържа нестабилни инфлационните очаквания.

Има и опасения, че недостигът на торове от Близкия изток и горещата вълна в Европа могат да намалят добивите и да повишат цените на храните, като по този начин отново да тласнат инфлацията нагоре точно когато енергийните разходи започват да спадат.

„Предприемаме всички необходими стъпки, за да гарантираме ценова стабилност“, каза още Кристин Лагард. „Няма да позволим инфлацията да излезе извън контрол. Ще предприемем необходимите мерки, когато това се налага“, добави тя.