Дронове блокират работата на московски летища, Русия чака избори в Украйна

Руското Министерство на отбраната съобщава за свалени близо 380 дрона над различни части на Русия, включително и повече от 60 към столицата Москва от обяд на 21 май до 5:30 часа на 22 май. Кметът на Москва Сергей Собянин съобщи за паднали отломки и че на мястото работят службите, но без повече подробности. Заради атаките са затворени летищата "Внуково", "Домодедово" и "Жуковски", има данни за прекъсване на интернет в Москва и Московската област. 

В началото на май масирана атака с дронове затвори няколко летища в Русия и предизвика срив на въздушния транспорт и хаос по летищата.

В социалните мрежи има съобщения за силни взривове в Тула, Москва и в Новомосковск, но без данни за целите и нанесени щети. Местните власти съобщават, че няма пострадали при падналите отломки от унищожените дронове. Има данни за атаки и в Курска и Орловска област.

Данните на ВВС на Украйна също показват серии от дронове и заплахи за балистични ракети, насочени към територията на страната. В сводката за последните часове се съобщава за балистична ракета "Искандер-М", истреляна от Таганрок, както и 128 дрона, насочени към територията на Украйна. Системите за противовъздушна отбрана са унищожили 74 дрона, а 38 са неутрализирани, включително и от системите за радиоелектронна борба без негативни последици. Щетите след атаките има в Донецка, Харковска, Миколаевска и Днипропетровска област. 

Няма информация за целта на балистичната ракета.

Военноморските сили на Украйна съобщават, че към 6 часа на 22 май няма руски кораби на бойно дежурство в Черно и в Азовско море.

Русия очаква провеждане на избори в Украйна, за да има примирие

Русия работи по създаването на меморандум с условия, при които може да бъде постигнато примирие и начало на преговори с Украйна. За създаването на този документ се договориха президентите на САЩ Доналд Тръмп и на Русия Владимир Путин в телефонен разговор в началото на седмицата, продължил повече от два часа.

Директорът на правния департамент на руското Министерство на въшните работи Максим Мусихин коментира пред ТАСС, че е важно кой ще постави подписа под този меморандум, защото украинските власти нямат легитимност. Украинският народ трябва да избере ново ръководство, което да подпише меморандума, както и всеки друг договор, за да има той легитимност, отбеляза той.

В Кремъл отдавна поставят под съмнение легитимността на украинския президент Володимир Зеленски, чийто мандат изтече през миналия май. Конституцията на Украйна, както и много други основни закони по света, забраняват провеждането на избори по време на война. До назначаване на заместник избраният президент продължава да изпълнява своите ангажименти и това е основен принцип в правото.

Според Мусихин има някакви основания да се предположи, че легитимен представител на Украйна може да бъде председателят на Върховната Рада Руслан Стефанчук, чийто мандат също изтече през миналата есен.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви преди ден пред Конгреса, че очаква да види предложенията на Москва за примирие, за да оцени дали руснаците са готови за мир, или искат продължаването на войната. Според него нереалистични условия ще бъдат много показателни, но не е ясно какво биха предприели САЩ на фона на все по-явните сигнали, че се изтеглят от конфликта. Външният министър на Русия Сергей Лавров също така категорично отхвърля идеята за спиране на огъня, за да се проведат преговори. Украинският президент Володимир Зеленски обясни, че искането е свързано с деескалация на напрежението, което ще позволи да се проведат разговорите на спокойствие.

Преди дни след първите директни преговори, водени между Русия и Украйна от 2022 година насам, ръководителят на руската делегация съветникът на Путин Владимир Мединский съобщи, че Москва очаква изтеглянето на украинските военни от четирите окупирани територии - Херсонска, Запорожка, Луганска и Донецка, за да се пристъпи към преговори.

Това обаче е "червена линия", която Киев няма да премине.

В Кремъл също така официално на различни нива коментират мъгляво, че очакват "премахването на първопричините за войната", за което анализатори коментират, че вероятно се има предвид неутрален статут на Украйна.

Тръмп е уверен в победата на Русия

Според източници на Bloomberg американският президент Доналд Тръмп е заявил пред съюзниците своята увереност, че Русия ще победи. Агенцията отбелязва, че въпреки минималния напредък в последната година, Тръмп се отказва от натиска срещу Кремъл, който приложи предишната администрация в Белия дом, повтаряйки руски наративи.

След разговора в понеделник Тръмп вече е по-заинтересуван да "прави бизнес" с Москва и ще изчака двете воюващи страни да се разберат, отколкото да посредничи или да натиска за мир.

Това е сериозен удар за Украйна, където смятат, че Путин може да бъде притиснат само от САЩ, а също така е и силно зависима от доставките и поддържането на оръжията, които получава от съюзниците. Европейските съюзници също настояват за сериозни санкции към Русия.

Чешкият президент Петр Павел припомни пред местни медии острата реакция на Москва при заплахата от САЩ за мита от 500% за държавите, купуващи руски енергоресурси. Инициатор на идеята е сенаторът републиканец Линдзи Греъм, а законопроектът има подкрепата на 72 сенатори и от двете партии, което би позволило на закона да премине през евентуално вето от Белия дом.

Русия не крие апетите си за окупирането на Суми

Руският президент Владимир Путин посети Курска област преди дни в дискусиите с местните власти се обсъждат варианти за създаване на буферна зона в Сумска област. Според коментарите на местните общности и подкрепени и от руския президент "и Суми трябва да бъде наш". Градът се намира на около 30 км от границата с Русия. Според Института за изучаване на войната (ISW) "буферна зона" с такава ширина би защитило Русия от артилерийски обстрел и FPV-дронове, но и че подобна цел не изглежда реалистична в краткосрочно или средносрочно бъдеще предвид усилията и времето, отнемащо на руснаците да окупират далеч по-малки населени места.

Военните анализатори отбелязват, че въпреки това вероятно част от летните планове на руските военни е масирано настъпление в Сумска област и териториални претенции към тези зони по време на мирни преговори.

По данни на украински военни анализатори пробивът на руските част в Сумска област в момента не надхвърля 9 км дълбочина и настъплението е ограничено от минните полета и дроновете на украинците.

В град Суми преди войната живеят към 260 хил. души и в първите дни на пълномащабната война е обсаден от руските военни. Още в началото на април 2022 година руските военни са изтласкани от цялата област. В последните месеци руснаците редовно обстрелват Суми, включително и с балистични ракети. Удар с две такива ракети уби близо 40 души на Цветница.

Украйна твърди, че все още запазва присъствието си в Курска и Белгородска област

През август 2024 година Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) предприеха изненадваща офанзива към Курска област и досега запазват позиции в региона въпреки руските изявления за освбождаването на областта. "Това е защитата на Суми и Харков", коментира украинският президент Володимир Зеленски в своето вечерно обръщение в 1183-ия ден от началото на пълномащабната война.

Сводката на ВСУ за миналото денонощие показва, че в региона са отблъснати пет атаки, а Русия е извършила обстрел с 34управляеми авиационни бомби по украински позиции в региона.

Зеленски посочи още, че най-тежко остава положението в Донецка област и по-точно настъплението към Покровск. В това направление (Покровско и Новопавливско) са регистрирани близо половината от всички бойни действия - 73 .

Активни са бойните действия и в Лиманското направление, където на 21 май са регистрирани 17 бойни сблъсъка. Продължават опитите за превземането на Торецк и Часов яр. По данни на украинския Цетър за отбранителни стратегии руснаците струпват сили край Часов яр и вероятно през лятото ще опитат да започнат градски боеве за окупирането на града. Опитите там продължават повече от година.

Като цяло през миналото денонощие са регистрирани 144 директни бойни сблъсъка по цялата фронтова линия, което е намаление спрямо последните дни, когато атаките бяха по над 170. Русия е извършила и 90 въздушни удара със 144 управляеми авиационни бомби и над 5000 артилерийски обстрела по позиции на фронта и близките населени места.

Западните съюзници съобщават за кибератаки в опит да саботират помощта за Украйна

В съвместно изявление властите в САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Чехия, Полша, Австралия, Канада, Дания, Естония и Нидерландия съобщиха за кампания на руското разузаване ГРУ, насочена към саботиране на доставките на военна помощ за Украйна. Извършени са серии кибератаки към държавни институции и организации, частни компании, включително и логистични и технологични, както и срещу физически лица, за да бъдат спреди доставките. Сред засегнатите са и организации от България.

Хакнати са били и свързани с интернет камери по западната украинска граница, с които да бъдат наблюдавани логистичните линии.

В Мадрид беше разстрелян бивш високопоставен служител в офиса на Янукович

В Мадрид беше разстрелян Андрей Портнов - бивш зам.-началник в офиса на украинския проруски президент Виктор Янукович. Според неговите близки сътрудници, които в момента са в Русия, той е контролирал съдебната система на Украйна, назначавайки лично съдиите и използвайки ги за натиск към опоненти и бизнеса.

След началото на пълномащабната война в Украйна той бяга в Испания и е застрелян пред американското училище, в което учат децата му.