Изявлението на Алън Грийнспан пред Икономическия клуб в Ню Йорк

От доста години валутните курсове спрямо долара оказват водеща роля в оценката на икономическата активност. Нямам намерение да обсъждам валутната политика на САЩ, нито да предлагам валутни курсове. Опитът ми е, че неочаквани движения на курсовете на основните валути са рядко възможни. Изключенията са няколко случаи на успешна спекулация, в която правителствата са се опитали и провалили в подкрепата на конкретно ниво. Много коментатори вярват, че доларът трябва да продължава да се обезценява поради рекордния бюджетен дефицит.

Вместо да се захващам с прогнозиране, ще обсъдя конкретните развития във валутните пазари и международната и финансова система като цяло.

Визирайки силните интервенции в полза на долара от източно-азиатските централни банки, конкретно Япония и Китай, и стъпаловидното хеджиране на валутните движения от износители, специално в Европа.

Както всички Вие, които следите тези пазари, знаете, че от началото на 2002 г. покупките от азиатските централни банки на доларови активи надхвърлят 240 млрд. долара, в опити да запазят валутите си от поскъпване спрямо долара.

В частност валутните резерви на Китай през ноември наброяват 420 млрд. долара, а на Япония 650 млрд. долара през декември. Това, което японските власти са преценили, че трябва да е обменен курс на долар/йена, е в разрез с принципите.

Един от факторите, които влияят е интересът към йената от японските инвеститори. Никъде по света инвеститорите не взимат доброволно десет годишни държавни облигации с 1% годишна лихва, дори по-малко. С изключение на Японската централна банка всички държавни облигации се държат от японски банки, застрахователи и осигурители.

99% от домакинствата и 91% от институциите държат активите си в йени. Японците са направили значими директни инвестиции в САЩ и Министерството на финансите, разбира се държи големи доларови активи, в резултат на интервенциите. Трябва да се разбере, че акумулирането на доларови активи от японското правителство е необходимо да намалее в даден момент и дори да спре.

В Китай ситуацията е подобна. За да обвържат валутата си в тясна връзка с долара, Китайската централна банка набавя огромни количества държавни ценни книжа от САЩ с юани. Това, което не е ясно, е каква част от текущият възходящ натиск е резултат от пазарните сили и каква част от капиталовите потоци са в следствие на спекулация и потенциална преоценка.

Никой не знае дали улесняването и спирането на контрола върху капиталите ще намали или елиминира приходите от спекулация и преоценка. В Китай се страхуват, че незабавното приключване на контрола ще повлияе на капиталите достатъчно, че да дестабилизират подобряващата се, но още нестабилна местна банкова система.

Резервите на другите азиатски държави акумулират около 120 млрд. долара през 2003 г. и навярно ще продължат да интервенират. Тежките интервенции оказват натиск върху еврото. Прието е търговско-притегленият разменен курс на долара да отразява световните пазарни принципи. Ето защо ако азиатските валути се обезценяват, то еврото и не-азиатските валути ще поскъпват. Когато азиатските власти интервенират, за да коригират валутите си спрямо долара, те придобиват активи, деноминирани в долари от частния сектор.

С намаляването на доларовите активи в частния сектор нарастват покупките на другите валути, които не участват в операциите по интервенция, включително и еврото. Тези операции повишават стойността на долара спрямо йената, обезценяват йената спрямо еврото и еврото спрямо долара.

Поскъпването на еврото спрямо долара явно е последствие от сили, свързани с азиатската интервенция. Както ще обясня по-късно, това не означава, че когато азиатските власти интервенират долара автоматично спада, защото другите сили влияещи не могат да се забележат. Покупките на държавни ценни книжа от азиатските правителства задържа лихвите ниски върху тези инструменти. Ето защо ако интервенциите спрат, лихвите върху тези инструменти могат да нараснат. Причината резервите на централната банка да са концентрирани в краткосрочни доларови активи е тясно свързана с активите държани от азиатските централни банки.

Друга гледна точка е текущото ниво на хеджиране от европейските износители. Ефектът е подобен като при азиатската интервенция. Срещу широката кошница от валути на нашите търговски партньори, доларът се е обезценил с около 12% от върха си от началото на 2002 г. Обикновено валутната обезценка е свързана с поскъпването на доларовите цени на вносните стоки и услуги, защото чуждите износители искат да избегнат ценовата обезценка на собствените си валути, която иначе ще е резултат от понижението на курса на долара.

Пазарното движение на валутната търговия, и специално евро/долар, според Банката за международен сетълмент е в следствие на увеличеното хеджиране на износа към САЩ и други пазари, завързани към долара. Така или иначе повечето договори са краткосрочни, защото дългосрочното хеджиране е скъпо. Следователно валутната обезценка, която изпитваме напоследък евентуално ще подпомогне да запълним дефицита в текущата сметка, като производителите изнасят по-малко към САЩ. От друга страна, щатските фирми ще подобрят конкурентноспособността си на чуждите пазари.

Както казах в началото, най-точните аналитични техники не могат да прогнозират обменните курсове на основните валути. Да, повечето коментатори се аргументират, че ако дефицитът по текущата сметка расте, то доларът ще се обезценява. Но как може обменният курс и текущата сметка да са систематично свързани, ако курсовете не могат да бъдат прогнозирани.

Текущата сметка рефлектира транзакциите с чуждите икономики към баланс с нашите граници, от които валутните курсове са само един компонент. Хората предпочитат до инвестират в бизнес където валутният риск не съществува.

Към края на 2002 г. щатският долар представлява около 65% от валутните резерви на чуждите монетарни власти, а 19% са в евро. Централните банки винаги имат за главна цел да запазят стойността на валутите си.

Федералната лихва е 1% при най-ниската стойност от 1958 г. насам и анализаторите очакват Централната банка да започне да затяга политиката си през тази година, след като икономиката се възстановява. Нека стане ясно, че ние държахме нивата ниски поради много добри причини и те бяха съгласувани за доста време.