Затъналата в проблеми химическа индустрия на Германия върви към хаотичен спад

Германската химическа индустрия изпитва проблеми от години, тъй като високите цени на енергията и конкуренцията от Азия подкопават бизнеса. Свиването навлиза в нова фаза, в която консолидацията рискува да навлезе в хаос. Това ще повлече дори онези сектори от индустрията, които имат шанс за печелившо бъдеще, пише Bloomberg.

Продължителен период на слабо търсене, нарастващи разходи и глобален свръхкапацитет източиха паричните потоци в химическия сектор на региона, оценяван на 635 млрд. евро. Компаниите се затрудняват да финансират подобрения и иновации, докато конкурентите им в Китай и Близкия изток се разширяват с по-нови заводи, които работят с по-ниски разходи.

Ръководители, инвеститори и синдикални лидери се опасяват, че вълната от затваряния, обособявания и преструктуриране, която отдавна започна, ще остави индустрията твърде слаба, за да финансира бъдещето си.

Производството на химикали е силно взаимозависимо, често организирано в големи паркове, като завода на BASF SE в Лудвигсхафен. Там една местно произведена съставка формира основата за допълнителни стъпки в рамките на мрежа, която наема над 30 хил. души.

„Не трябва да се борим срещу консолидацията, която вече се случва, а по-скоро да се стремим тя да бъде организирана и координирана“, коментира Михаел Василиадис, ръководител на германския химически синдикат IGBCE, по време на индустриална конференция в Берлин тази седмица.

Той предупреждава, че затварянето на отделни заводи може да се отрази на веригата на доставки, което да доведе до ненужно високи производствени загуби в бъдеще.

Инсталациите за пиролиза са показателен пример. Големите пещи са в началото на веригата за създаване на стойност в химическата индустрия, като превръщат петрола и газа в основните градивни елементи, използвани за производството на например пластмаси и опаковки, изолация, текстил и др.

Обектите са под особен натиск, тъй като енергоизточниците представляват голяма част от производствените им разходи. В Европа цените на природния газ са приблизително три пъти по-високи, отколкото в САЩ. Прекомерната тежест тласна някои предприятия до ръба, а това принуди близките им партньори, които произвеждат химикали, да внасят суровини на по-висока цена от други места.

Инсталацията на Dow Inc. в Бьолен, Източна Германия, ще бъде затворена през 2027 г. Това заплашва производството в химическия парк Leuna с над 100 компании, който разчита на суровини от нея. Затварянето „би унищожило създаването на стойност надолу по веригата в целия регион - с катастрофални последици за икономиката и заетостта“, коментира Василиадис.

Бьолен не е изолиран случай. Европа все още експлоатира около 38 парни инсталации, включително 11 в Германия, но бъдещето им е мрачно. „Моята оценка е, че ще загубим около половината от тях през следващите десет години“, коментира главният изпълнителен директор на Evonik Industries AG Кристиан Кулман. „Това би било драматично кръвопролитие и вече става очевидно“, добавя той.

BASF, която експлоатира две инсталации за пиролиза в Лудвигсхафен, е сред най-влиятелните производители, които съкращават производството си. Най-големият производител на химикали на континента е съкратил около 4800 работни места в световен мащаб от края на 2023 г. и тази седмица заяви, че планира да намали фиксираните разходи в основните си бизнеси с още 20%.

В същото време компанията, която произвежда химикали за множество други индустрии, инвестира в Китай, за да бъде по-близо до клиентите там. През март BASF откри нефтохимически завод на стойност 8,7 млрд. евро в провинция Гуандун - най-голямата ѝ инвестиция до момента.

Докато компаниите се разширяват в Азия, Европа губи. Потвърдените инвестиции в капацитет в региона през миналата година са с 90% под нивото от 2022 г., според проучване на Roland Berger. Без разходи за повишаване на ефективността или иновациите европейските производители рискуват да изостанат още повече от конкурентите си в чужбина.

„Това е големият проблем за бъдещето, че в момента изобщо няма инвестиции в Европа“, казва Марко Менсинк, генерален директор на европейското химическо лоби Cefic.

Натискът за консолидация е най-остър в основните нефтохимикали, където европейските производители са изправени пред структурни недостатъци по отношение на разходите.

Според Roland Berger между 2022 и 2025 г. 9% от съществуващия химически капацитет в Европа е предвидено да бъде затворен. Приблизително една четвърт от тези спирания са концентрирани в Германия.

Повечето от новите и по-ефективни заводи са построени в Китай, което увеличава натиска върху европейските съоръжения, построени до голяма степен през миналия век. Компаниите в региона често нямат финансови средства за подобрения.

„Европейските компании са много силно засегнати по отношение на капиталовата си мощ“, казва Райнер Зеле, президент на химическите инвестиции в XRG, инвестиционното звено на Abu Dhabi National Oil Co. „Те на практика нямат останал паричен поток“, добавя той.

Инвестиционното звено на държавната петролна компания придоби германската Covestro AG миналата година и през март финализира сливане с нефтохимически компании на стойност 60 млрд. долара. Компанията залага на това, че създаването на глобални шампиони ще бъде пътят напред.

Много традиционни играчи в Европа не разполагат с тези средства. Вместо това те започнаха да отделят предприятия, за да запазят паричните средства и да защитят най-перспективните си звена.

BASF отдели своето подразделение за селскостопански решения, което е сред най-силните ѝ бизнеси, генериращи парични средства. Evonik проучва възможности за отделения си бизнес Oxeno, който произвежда продукти, използвани в синтетичния каучук за гуми.

Стратегията рискува да задълбочи инвестиционния проблем на индустрията. Веднъж отделени, предприятията често се борят да постигнат мащаба, необходим за привличане на финансиране и внимание на инвеститорите. „От гледна точка на инвеститора химическата индустрия просто е загубила значението си“, казва Кристиан Лумпе, партньор в Roland Berger.

Ръководителите предупреждават, че натискът се разпространява надолу по веригата за създаване на стойност, до специалните химикали и съвременни материали. Тези сегменти бяха по-устойчиви, защото разчитат на техническа експертиза и персонализирани продукти, а не само на мащаб. Това обаче започва да ерозира, тъй като Китай настъпва в индустрията и засилва конкуренцията.