FT: Кризата около Газпром може да разклати режима на Путин

Следващите стъпки вероятно ще включват излизането от Южен поток – нерентабилният и твърде скъп газопровод през Черно море - както и замразяването на проекта за небостъргач в Петербург, който трябваше да е новият главен офис на компанията. Това обаче едва ли ще се окаже достатъчно. Зле функциониращото бившо съветско газово министерство, което на практика е Газпром, ще трябва да бъде разделено на реални компании, които да бъдат приватизирани.

При първия си коментар по повод започнатото от ЕК разследване срещу Газпром на 9 септември Путин демонстрира неразбирането си на идеята за пазарна икономика. Той заяви, че „ЕС субсидира икономиките в Източна Европа и че сега някой в Брюксел е решил да прехвърли част от тежестта на тези субсидии върху Русия“.

Загърбвайки фактите той заяви, че цените на Газпром са пазарно ориентирани и допълни, че „Русия има определени принципи при ценообразуването от десетилетия и че тези принципи са гарантирани от дългосрочни договори“. „Никой никога не е поставял под въпрос тези принципи“, допълва руският президент.

Всъщност Европейската комисия направи именно това. Колкото по-дълго Путин отказва да приеме реалността, токова повече кризата около Газпром ще се задълбочава.