Забавящият се растеж в Китай не трябва да заблуждава

Заглавията тръбят, че икономическият растеж на Китай през второто тримесечие на тази година е най-ниският от почти три десетилетия. Те са верни. Експанзията от 6,2% на годишна база представлява най-ниският темп на растеж на Китай от 1990 г. насам, годината, в която икономическата активност беше засегната от мерките за сигурност, последвали протестите на площад „Тянанмън“ през 1989 година. Това обаче не трябва да води до прибързани заключения, пише Financial Times.

Китайската икономика днес е напълно различна по мащаб и устойчивост от тази от началото на 90-те години. Растежът на брутния й вътрешен продукт (през миналата година) все още е равен на размера на цялата австралийска икономика. Тази година, ако се запази тенденцията, тя ще добави още една „Австралия”.

Втората по големина икономика в света си остава най-големият глобален източник на растеж. Новината, че икономиката в размер на 13,6 трлн. щатски долара е нараснала през първата половина на годината с 6,3%, не трябва да предизвиква опасения от предстояща криза.

Въпреки това има няколко ключови притеснения. Първата е степента, до която търговската война между САЩ и Китай може да осуети китайския растеж. Няма никакво съмнение, че двустранните мита, в съчетание с американските забрани за износ, насочени към отделни китайски компании като Huawei, вземат своето. През юни износът на САЩ към Китай намаля с 31,4% на годишна база. Китайският износ за САЩ пък спадна със 7,8%.

И тук обаче последствията от спада не са толкова тревожни, колкото цифрите показват. Всъщност търговията отдавна е престанала да бъде движещата сила на растежа в Китай. От началото на тази година излишъкът по текущата сметка (балансът на стоките и услугите плюс нетния доход от инвестициите) възлиза на само 1,5% от БВП, далеч от върха от почти 10% преди малко повече от десетилетие.

Истинските проблеми на китайската икономика са вътрешни. Цените на активите, особено жилищата, се повишиха толкова, че много млади професионалисти се оказват извън пазара в процъфтяващите китайски градове. Местните власти се нагълтаха с кредити, голяма част от които пропиляха за суетни проекти с ограничена полезност, потискайки стимулите за инвестиции.

Домакинствата също се оказват все по-тежко обременени от потребителските заеми. Това изправя Китай пред деликатен баланс - да запази прехода от воден от инвестиции растеж към по-ориентирана към потреблението икономика, без да насърчава допълнителни вътрешни дисбаланси.

Тези структурни слабости се обединяват, за да формират препятствие, което вероятно ще затрудни растежа на Китай през следващите години. Те са очевидни и в някои от по-слабите числа, които Пекин наскоро обяви. Продажбите на нови жилища са спаднали през първата половина на годината, след като се увеличиха през същия период на 2018 г. и скочиха преди две години. Реалният растеж на индустриалното производство значително се понижи спрямо предходната година, а инвестициите в дълготрайни активи също са слаби.

Така че трябва ли Китай - изправен пред натиска на САЩ относно търговията и инвестициите – отново да предприеме ликвидни стимули, които се оказаха толкова ефективни за турбо растежа през 2009 и 2014-2015 г.? Досега Пекин показва слаби признаци за поддаване на такова изкушение. Стимулите намериха израз главно в намаления на данъците, приети по-рано през годината. Общото социално финансиране, най-пълният измерител на кредита в икономиката, нарасна с 11,3% през юни. Въпреки че това представлява ускоряване на кредитирането, то все още е значително по-ниско от нивата от 2018 и 2017 година.

Пекин трябва да има предвид, че основната пречка пред икономическия му динамизъм произтича от дълга. Наводняването на икономиката отново с кредит би било като пиенето на оцет, за да се утоли жаждата.