Каква цел за инфлацията трябва да приеме Фед?

Това може да е твърде амбициозно за централната банка. Икономистите от Fulcrum са симулирали резултатите от тази политика, използвайки нов емпиричен модел за икономиката на САЩ. Те заключават, че първоначално лихвените проценти трябва да бъдат намалени с 0,5 процентни пункта от текущите нива, за да се постави инфлацията на необходимия възходящ път.

Но това би тласнало безработицата до около 2 на сто, което е доста под равновесното ниво. Изводът е, че след това паричната политика трябва да бъде рязко затегната. Лихвите в крайна сметка ще трябва да се повишат до над 4 на сто, за да върнат инфлацията до дългосрочната цел от 2 процента, а безработицата – към равновесното й ниво. По време на този процес икономиката почти ще спре за известно време.

Този неравен път за краткосрочната инфлация, безработицата и лихвените проценти е малко вероятно да бъдат приемлив за FOMC. Такава радикална форма на AIT, макар и може би най-убедителната на теория, вероятно няма да бъде възприета на практика.

Има два основни варианта за по-смекчена версия:

• AIT може да работи за по-кратък период, например четири години назад и четири години напред. Ако тази политика бъде приложена в средата на 2020 г., кумулативният дефицит на инфлация от 2017 г. ще бъде само около 1 на сто и това може да бъде компенсирано до 2024 г. с много по-плавен път за лихвените проценти и икономиката. Въпреки това, началната дата би била произволна и трудна за разбиране за обществеността. Освен това формулата би била доста твърда, ограничавайки гъвкавостта на FOMC да изменя стратегията си при неочаквани икономически или пазарни събития.
   
• Няколко членове на FOMC обсъдиха алтернатива, която би позволила на регулатора повече свобода на действие. Една нова инфлационна цел би преследвала нивото от 2% за неопределен дългосрочен период, като същевременно запазва текущата инфлация в диапазона 1,5-2,5% за по-кратък период. Това би поддържало инфлацията близо до познатите 2% през повечето време, като същевременно би позволило на централната банка да компенсира гъвкаво минали дефицити по свое усмотрение.

Скорошните изявления на FOMC показват, че компромис, подобен на тази последна опция, би могъл да бъде приет от повечето членове на комисията, които очевидно не са склонни да вържат ръцете си с твърдо правило.

При такъв компромис FOMC вероятно би се опитала да насърчи инфлацията да нарасне до около 2,5% през следващите няколко години, като държи основната си лихва на или под настоящите нива (1,50-1,75% - бел. прев.) за дълъг период. Това би било подготовка за бъдеща рецесия, която би могла да потисне инфлацията до (да речем) 1,5 на сто, като същевременно се поддържа дългосрочната средна инфлация близо до 2 на сто.

Този резултат може да представлява само еволюционна промяна, но все пак ще коригира голяма част от низходящия инфлационен уклон, който беше основният провал на настоящата рамка.