Небанковите кредитори ще понесат тежестта на евентуална кредитна криза

Регулаторите положиха усилия да укрепят банковата система след финансовата криза през 2008 г. Това направи банките по-безопасни, но тези действия изтласкаха риска от нарастващи дефолти към сенчестия сектор. Докато банките, определени като системно важни, поправяха и подреждаха балансите си, мениджърите на активи, хедж фондовете и други навлязоха в освободеното пространство, предоставяйки кредит на нефинансовата част от икономиката. Парите от инвеститори прииждаха в търсене на доходност, пише Financial Times в редакционен коментар.

Сега тези банки в сянка - кредитори, които не са регулирани като банките, създават притеснения относно системния риск с въздействието от разпространението на коронавируса. Индексът, проследяващ американските компании за бизнес развитие, листнатите кредитори на малки предприятия, спадна наполовина от февруари насам. Много фондове за инвестиции в недвижими имоти, които разчитаха на краткосрочните парични пазари, за да стимулират изплащането на дивиденти, също бяха ударени. Взаимните фондове на паричния пазар, инвестиращи в корпоративен дълг, бяха засегнати от разрушително масово обратно изкупуване на дялове. Борсово търгуваните фондове инвестиращи в облигации с неинвестиционен рейтинг се търгуваха често при големи отстъпки от стойността на балансовите им активи.

Регулациите, които прехвърлиха риска върху тези групи, бяха правилни. Банковите баланси са основното средство за разплащане в съвременната кредитно базирана система. Гарантирането, че банките са платежоспособни и ликвидни по време на криза е от жизненоважно значение. Както Бен Бернанке каза през 2008 г.: „Ако нямате банкова система, нямате икономика.“ Политиците се опасяваха, че след финансовата криза парите ще спрат да текат от банкоматите. Подобни тревоги днес за щастие отсъстват.

Инвеститорите в борсово търгувани фондове за облигации например трябва да са готови да загубят капитала си. Акциите в тези фондове не са пари и няма публично задължение да се гарантира, че те запазват стойността си. По-добре е инвеститорите и банките в сянка да носят тези рискове, а не обществото като цяло.

Все още има системни рискове от банките в сянка, но те са различни. Тревогата сега е, че притокът на кредити към нефинансовата икономика може да спре. Предприятията се нуждаят от ликвидност, за да останат функционални по време на блокажа. Осигуряването на този кредит е жизненоважно, за бъде рецесията възможно най-кратка и най-плитка.

Затова Федералният резерв имаше право да стартира неограничени покупки на облигации и механизъм за отпускане на кредити директно към компаниите. Освен че се присъедини към Европейската централна банка и Английската централна банка в закупуването на корпоративни облигации на вторичния пазар, Фед ще позволи на компаниите с инвестиционен рейтинг да имат достъп до мостово финансиране до четири години, заобикаляйки банките и сенчестите кредитори.

Приемането на добре разработен пакет от стимули от Конгреса на САЩ също би помогнало за намаляване на риска. Разпродажбата на търговски недвижими имоти, например, и притесненията за тези, които отпускат заеми на сектора, отчасти отразяват факта, че търговците на дребно без доходи не могат да си плащат наема. Правилно бе решението да се спасят компании, повалени от пандемията от коронавирус. Това е основният проблем: веднъж да отслабне натискът върху корпоративна Америка и тежестта върху финансовата система също ще се облекчи. Други вторични проблеми са по-сложни. Много кредитополучатели в долари са извън прекия обсег на Фед и Конгреса. В интерес на САЩ е да се помогне на развиващите се пазари, както чрез суопови линии, така и чрез субсидии от МВФ.

Това обаче е все още само първият етап от това, което може да се превърне в пълномащабна кредитна криза. Още фирми ще фалират и служителите ще загубят работните си места. Кредитополучателите ще просрочват потребителски заеми, автокредити и ипотеки. В крайна сметка част от това ще намери своя път обратно към банките. Но дори сенчестите банки да имат затруднения в краткосрочен план, днес сме в по-добро положение, защото регулаторите наложиха по-голяма защита върху банковата система.