Пазарните разпродажби ще поставят на изпитание ДНК-то на инвеститорите

Колкото и голяма и внезапна да беше разпродажбата на фондовия пазар в САЩ в четвъртък, тя не трябва да е изненада за опитните инвеститори. Пазарите ги очакваше отстъпление след пет последователни месечни увеличения, след най-добрия август от десетилетия, последователните рекорди за S&P 500 и Nasdaq, и силното начало на септември.

По-интересният въпрос е какво ще стане след това, пише за Bloomberg Мохамед Ел-Ериан, главен икономически съветник на Allianz. Дали акциите ще се синхронизират с все повечето пазарни сегменти, които са по-близо до фундамента в последно време. Или тази разпродажба просто ще предизвика изкупуване на поевтинелите акции?

Вижте какво стана с Nasdaq – индексът, който понесе повече щети, отколкото Dow и S&P 500. Изгубените 5% го върнаха по същество на нивото му от преди само седем търговски сесии. Това е малък удар по все още впечатляващите 28% ръст от началото на годината, камо ли изключителните 67% ръст от 23 март насам. А някои от отделните компании в състава му имат още добро представяне: загубата на Tesla от 18% през последните три сесии е нищо в сравнение с увеличението от 386% от началото на годината.

Разпродажбите на пазара също така не са толкова впечатляващи и когато ги сравним със случващото се на други сегменти. Рекордите от последните дни и седмици контрастират с по-предпазливите, ако не и противоречиви сигнали, които изпраща намаляващата доходност по правителствения дълг, корпоративните облигации със стабилна доходност и растящият индекс на волатилността VIX.

Накрая идва и значителното разминаване на фондовия пазар с реалността за икономиката и много компании. Макар че растежът и заетостта се възстановяват, темпът на подобрение е умерен и надеждите за V-образно възстановяване отстъпват пред по-малко въодушевените краткосрочни прогнози и притесненията за дългосрочните ефекти за доставките и търсенето.

Вместо да се изненадваме от случилото се в четвъртък, трябва да се фокусираме върху това, което ще се случи след това – въпрос, чийто отговор носи много повече несигурност. По-конкретно, две групи сили са изправени една срещу друга: продължаването на изгодните пазарни отклонения от правилата спрямо позиционирането на пазара на деривати и по-голямото отстояване на фундамента.

Годините на широкообхватни ликвидни инжекции от централните банки и техните силни сигнали за продължаваща и изключително облекчена парична политика караха инвеститорите да купуват поевтиняващи акции. Все пак, има ли нещо по-успокоително от мащабните програми за изкупуване на активи на централните банки?

Покупките, които в случая на Фед вече включват и по-деликатните високодоходни облигации, се правят от институции, които не са чувствителни към цените и имат печатни машини, които сякаш нямат спирачка, поне в краткосрочен план. Тази парадигма все по-силно се възприема от инвеститорите на дребно, чийто достъп до пазарите бе улеснен от множащите се програми за частична собственост и инвестиционни приложения като Robinhood.

Ефект оказва и позиционирането в пазара на деривати. От една страна това обезкуражи директното продаване на късо от тези, които са притеснени за оценките. Но това също така доведе и до повече покупки на кол опции, а не на директно даване на пари или увеличаване на възвръщаемостта в дългосрочен план.

Това предполага, че по-съществените разпродажби при акциите, ако станат факт, е по-вероятно да доведат до по-професионални продажби, а не до непосредствени покупки. Подобни разпродажби биха се ускорили, ако доминираният от ликвидността начин на мислене – акциите и други рискови активи са по-евтини спрямо правителствения дълг – отстъпи пред фокуса върху фундамента.

Къде инвеститорите ще свършат в този двубой зависи от тяхното ДНК – дали фундаментът влияе на поведението им или годините на ликвиден тренинг са заличили това, което някога е било закон за тях?