Пандемията създава условия за голяма промяна на фискалните правила в ЕС

Тридесетгодишната стратегия на Европейския съюз за поддържане на дълга беше разбита на пух и прах от пандемията, а това заплашва да създаде нови конфронтации за това какво трябва да я наследи, посочва Bloomberg в свой материал.

Пактът за стабилност и растеж изисква от страните да се целят в бюджетен дефицит от по-малко от 3% и дълг спрямо брутния вътрешен продукт от не повече от 60%. Европейската комисия обаче очаква тези стойности да бъдат съответно над 6% и над 100% за еврозоната през тази година. А с намаляването на прогнозите за растеж в четвъртък Брюксел сигнализира, че блокът може би е дори още по-далеч от целите си

Пактът бе прекратен, когато коронавирусната пандемия връхлетя, и малцина вярват, че ще може да се завърне в досегашната си форма. Той трябваше да бъде преформулиран още преди кризата, тъй като правилата често се нарушаваха и нямаше много доказателства, че те допринасят за стабилността или растежа. Според официални представители преговорите ще започнат отново през втората половина на тази година.

„Това, което беше ясно преди пандемията, стана дори още по-очевидно сега: фискалните правила в Европа се нуждаят от основна ревизия“, посочва Кристиан Одендал, главен икономист на Центъра за европейска реформа.

Но политическото недоверие се очаква да е ключова спънка пред постигането на споразумение за това какво да дойде след това. Политици в страни като Германия и Холандия от дълго време призовават обемът на допустими задължения да се намали, негодувайки срещу южните страни, на които гледат като прахосници, зависими от помощта на другите.

Южните държави на свой ред спорят, че мерките за строги икономии в името на дълга са пречупили икономиките им в миналото – гръцката безработица скочи до почти 30% през миналото десетилетие в опит икономиката да спази строгите изисквания на международните кредитори – и ще го направят отново.

Тези разделения се появиха и по време на преговорите за спасителния фонд на ЕС за 750 млрд. евро, когато т. нар. спестовна четворка – Нидерландия, Австрия, Дания и Швеция, настояваха проектът да се основава основно на заеми, а не на грантове. От своя страна португалският премиер Антониу Кошта се усъмни в нидерландския ангажимент към самия ЕС, преди да бъде постигнат компромис.

Ключов фактор сега е това, че рекордно ниските лихвени проценти промениха начина на мислене за това какъв размер на дълга всъщност е устойчив. Италия, където дългът спрямо БВП достига 160%, може да издаде 10-годишни облигации при лихва от около 0,5% - почти наполовина по-малко отпреди година. Доходността по френските 10-годишни облигации е отрицателна, което означава, че на практика правителството получава пари от инвеститорите, за да държат национален дълг.

Дискусията за промяна на параметрите на Пакта трябваше да бъде подновена миналата година, но бе замразена, а самите правила отменени заради рецесията, която погълна континента заради пандемията.

Европейският фискален съвет, надзорен орган към ЕС, предложи придържането към настоящите цели, но на държавите с по-големи задължения да им бъде давано повече време да ги намалят. Според съвета тази идея дори не изисква драстични законови промени.

Основен проблем е този, че настоящите ограничения на разходите са вградени в Европейските договори, което означава, че премахването им рискува мъчителни преговори, които могат да отприщят и други искания от страните членки.

Консенсус обаче би могъл да бъде постигнат. Европейският фонд за възстановяване вече успя да се пребори с едно закостеняло табу за дълга, който ще може да се финансира със съвместни облигации. Фондът бе създаден и за да се бори с частично ограниченото фискално пространство за действие, с което някои страни ще трябва да се справят в опитите си да помогнат на икономиките да се възстановят.

„Засега ще трябва да се движим с малки стъпки“, посочва Одендал. „Ако тези малки стъпки, като по-бавен фискален преход от пандемията към подкрепа на възстановяването, се окажат икономически полезни, без да подкопават дълговата устойчивост, то тогава фискалните „ястреби“ може да се окажат по-отворени за по-мащабно преосмисляне“, допълва той.