Газовият шок за световната икономика

Индия: Недостигът на въглища

Няколко милиарда тона въглища се съхраняват под Данбад, милионен град в североизточна Индия - това би било достатъчно за доставките за третата по големина икономика в Азия в продължение на много години. Но доставките от над 100 мини, които са в центъра на индийската въгледобивна промишленост, се забавят.

Тежки наводнения са парализирали обществения живот в Данбад, който индийците наричат „въглищната столица“, през последните няколко седмици. Многоетажни сгради се срутиха, важен мост беше силно повреден, а въглищните мини бяха наводнени.

Проблемите с доставката, свързани с времето, които освен Данбад удариха и други важни въглищни региони в Индия, сега водят до драматично влошаване на енергийната криза в нововъзникващата страна. А последствията могат да се усетят по целия свят.

Доставките за електроцентралите на страната, работещи с въглища, които произвеждат повече от две трети от консумираната електроенергия в Индия, паднаха до най-ниското си ниво от години. Според правителството те са достатъчни само за поддържане на операциите в продължение на четири дни - в началото на август тази стойност все още бе 13 дни.

В същото време Индия изпитва огромно увеличение на търсенето на електроенергия вследствие на икономическото възстановяване след икономическия спад през 2020 г. „Търсенето се увеличава рязко", каза енергийният министър Радж Кумар Сингх тази седмица. А засега търсенето  е задоволено. Но далеч не е сигурно, че ситуацията ще остане такава: „Не знам дали мога да се отпусна в следващите пет до шест месеца“, казва министър Сингх. И това се отнася за колегите му по целия свят: Индийският дефицит на въглища и енергия е превключвател за световния енергиен пазар.

Китай: неудовлетворен глад за суровини

Неизправни светофари, затворени фабрики, домакинства без осветление - статиите за прекъсвания на електроснабдяването в Китай в цялата страна ставаха все повече през миналата седмица. Анализаторската компания Trivium, специализирана в изследвания за Китай, говори за „най-големия недостиг на електроенергия от поне десетилетие" - защото Китай изчерпва най-важния си енергиен източник: въглищата. Страната все още черпи повече от половината от електроенергията си от тях. Народната република е най-големият вносител на въглища в света, изпреварвайки Индия.

Доставките ще стигнат за около две седмици. Много фабрики в цялата страна затвориха тази седмица поради националните празници, така че правителството ще спечели малко време. Но най-късно до средата на ноември, когато започва отоплителният сезон в Северен Китай, вероятно ситуацията ще се влоши. Асоциацията на въгледобивната индустрия вече предупреди, че „не е оптимист“ относно сигурността на доставките през зимата.

Междувременно правителството разпореди на големите държавни енергийни компании да осигурят доставки за зимата на всяка цена. Прекъсванията на електрозахранването няма да бъдат толерирани - гласи недвусмисленото послание на вицепремиера по енергетиката и промишленото производство Хан Чен на извънредна среща по-рано тази седмица.

Приоритетът на сигурността на доставките в Китай сега е „лоша новина за европейските правителства и потребители“, каза Лесли Палти-Гусман, президент на базираната в Ню Йорк консултантска компания Gas Vista LLC. Тъй като по-голямото търсене от Китай вероятно ще доведе до по-високи цени на газ и електроенергия в световен мащаб до края на зимата.

Недостигът на въглища се дължи на няколко фактора: Бързото възстановяване на китайската икономика след блокирането заради пандемията от миналата година повиши търсенето и цените на суровините.

Дефицитът обаче има и политически причини: В отговор на искането на Австралия за независимо разследване на произхода на пандемията, Китай наложи неофициална забрана за внос от втория по големина износител на въглища в света.

Много оператори на електроцентрали отчитат „загуби поради удвояването на цените на въглищата и непроменената тарифа за електроенергията“, казва Ян Цин, експерт по въглищата в анализаторската компания Refinitiv. В Китай цените на електроенергията се определят от държавата и не могат да се увеличават по желание от операторите. За да ограничат загубите, много оператори на електроцентрали са придвижили работата по поддръжката напред във времето и са спрели производството си на електроенергия, което наскоро изостри дефицита.

Успоредно с недостига на суровини расте и натискът върху промишлеността в Китай да намали консумацията на енергия и преди всичко свързаните с това емисии. И това не е случайно - правителството наложи на страната строги екологични изисквания: пикът на емисиите на най-големия емитент на въглероден диоксид в света трябва да бъде преодолян до 2030 г., а Китай иска да бъде климатично неутрален до 2060 г. Но повечето провинции изостават с целите си за икономии.

В краткосрочен план енергийната криза може да бъде разрешена, само ако Китай разреши повече производство на електроенергия от въглища - и по този начин не успее да се справи с целите за емисии, които си е поставил. В противен случай остава единственият вариант да се рационализира потреблението. Това може да отслаби още по-бавния икономически растеж.

В дългосрочен план важен фактор за енергийната сигурност на Китай, но и за намаляването на емисиите, е диверсификацията на производството на енергия, както е предвидено в 14-ия петгодишен план. За тази цел Народната република трябва в бъдеще да разчита повече на възобновяема енергия, на ядрена енергия и природен газ. Сякаш има достатъчно от тях по целия свят.