„Безпокойството“ относно индексните фондове е неоснователно

Те са неизменно дългосрочни акционери, така че имат сериозни причини да се съсредоточат върху дългосрочните интереси на компаниите, в които инвестират

12:00 | 25.06.22 г.

Снимка: Bloomberg

Индексните фондове са забележителни по два начина, пише за Financial Times Чарли Елис, основател на Greenwich Associates, бивш член на борда на Vanguard и автор на 19 книги.

Първо, те продължават да предоставят точно това, което обещават на инвеститорите, което е най-необичайната характеристика сред инвестиционните предложения.

Второ, без значение колко добре се справят с привличането на все повече инвеститори с ниските си такси и последователно представяне, те продължават да бъдат важна причина за „безпокойство“, въпреки че „притесненията“ продължават да се променят и изглежда имат малко основания, когато бъдат разгледани.

Преди години „безпокойството“ беше, че индексните фондове не се стремят да победят пазара, което ги прави някак непатриотични. Бяха пуснати реклами с чичо Сам, пременен в червено-бели райета и с цилиндър, изпъстрен със звезди, призовавайки инвеститорите да загърбят индексирането.

„Пасивният“ етикет на такива фондове беше представен като негатив. Кой бизнес, политически или военен лидер би толерирал да бъде наричан „пасивен“? Терминът произхожда от електроинженерите, които са били ключови за ранното развитие на индексните фондове. Те без да искат го донесоха със себе си. За тях стенният контакт с дупки е „пасивен“, докато зъбците на щепсела са „активни“, без отрицателна конотация. Но в различен контекст думата „пасивен“ беше използвана за злословене срещу индексните фондове.

След като обективните доклади на S&P Global, показаха, че около 85% от активните мениджъри на фондове в САЩ, фокусирани върху акции с голяма капитализация, са се представили по-лошо от индекса S&P 500 през последното десетилетие, тези опасения изчезнаха.

Въпреки това през последните години „безпокойството“ относно индексирането се съсредоточи върху реалността, че три много големи компании за управление на активи изглежда доминират на пазара. Това е въпреки факта, че поне дузина други мениджъри предлагат такива фондове, няколко големи институции имат свои собствени фондове, а много мениджъри „индексират“ значителни части от активите, за които отговарят.

Големите трима играчи - Vanguard, BlackRock и State Street - бяха обвинени в такива потенциални грехове, като възможно тайно споразумение или неволно участие във фиксиране на цените, налагани от компаниите, в които инвестират.