Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Една година Лагард начело на ЕЦБ - година на кризисен мениджмънт

Французойката успешно води банката през кризата, но не се справя със собственото си обещание - да направи еврото и паричната политика по-разбираеми

Една година Лагард начело на ЕЦБ - година на кризисен мениджмънт

Снимка: Cyril Marcilhacy/Bloomberg

Кризата не свършва и не свършва - коронавирусът мощно влиза в Европа с втората си вълна. Икономистите отново намаляват прогнозите си за растеж. Колкото по-тежка е кризата, толкова по-големи са очакванията към Кристин Лагард, президент на Европейската централна банка (ЕЦБ). В четвъртък тя и нейните колеги в Управителния съвет ще обсъдят допълнителни инжекции с пари, които трябва да поддържат европейската икономика жива.

Лагард е на поста си от дванадесет месеца. Нейни сподвижници и външни наблюдатели оценяват мандата ѝ през първата си година до голяма степен положително, но в никакъв случай безупречно. „Досега Лагард води ЕЦБ през кризата много добре“, казва икономистът от Blackrock Елга Бартш, цитирана от Handelsblatt.

Лагард, от друга страна, разочарова предизвиканите от самата нея очаквания, че ще направи паричната политика по-разбираема за широката общественост. Спорно е също колко голяма тежест трябва да има тематиката за опазване на климата в бъдеще.

Най-важното решение за мандата ѝ до момента бе взето от Лагард вечерта на 18 март. От вкъщи тя е свързана с колегите си от Борда на ЕЦБ чрез видеоконферентна връзка. Пандемията на коронавируса вече обхваща цяла Европа.

Още по темата

Централата на ЕЦБ, този впечатляващ блок от стъкло в източната част на Франкфурт, е зловещо празна. Повечето служители работят от домовете си. Големи части от икономиката в Европа и света са блокирани и на практика в застой. На финансовите пазари цари паника. В рамките на една седмица Dax загуби около 20 процента от стойността си. Ситуацията е още по-драматична в страни като Италия и Испания, където се завръща страхът от нова еврокриза.

В тази ситуация французойката стартира програма за покупка на облигации, която влезе в историята не само заради обема от повече от един трилион евро. PEPP, както се нарича програмата, е не само огромна, но преди всичко представлява слагане на край на едно табу, за което дори не би се мислило, ако я нямаше причинената от вируса криза.  

Подробностите се изясняват едва късно през нощта. Във всички предишни програми за закупуване на облигации ЕЦБ, особено по настояване на Германия, винаги е запазвала пропорционалния дял: освен малки отклонения, тя е разделяла своите покупки според размера на икономиката и населението на отделните държави от еврозоната, за да не бъде обвинявана в предпочитание или в обратното на който и да е член на зоната, 

В лицето на PEPP това пропорционално представяне трябва да се запази в дългосрочен план. На практика обаче централната банка вече има свободата да помага на страни с високи нива на дълга, като Италия. Тъй като по-специално Италия беше особено силно засегната от първата вълна на пандемията, а страните от ЕС по това време все още бяха далеч от споразумението за пакета за финансова криза, това беше решителна стъпка за ограничаване на икономическата криза и запазване на самата еврозона.

Лагард не се страхува да носи отговорност за нарушаването на табутата. В същото време обаче тя използва целия си властови лост, за да гарантира, че призивите за отговор на централните банкери на кризата ще бъдат чути. Този отговор беше даден предимно с така наречения фонд за възстановяване на ЕС. „Донякъде иронично е, че кризата помогна на Лагард да внедри финансовата политика. Това би било много по-трудно на чисто политическо ниво“, казва главният икономист на Deka Улрих Катер. 

Кризата с решението на германския съд

На 1 ноември Лагард ще отпразнува една година начело на ЕЦБ. Когато встъпи в длъжност, първоначално всичко изглеждаше относително спокойно. Нейният предшественик, италианският експерт по централните банки Марио Драги, беше отворил отново касите за сбогуване. Понастоящем не са необходими по-нататъшни стъпки, курсът за нормализиране беше начертан. Кристин Лагард успя да се концентрира върху уреждането на вътрешни спорове, като придаде на ЕЦБ по-отворено лице и инициира дълго планирания дебат за стратегията на паричната политика на централната банка.

Но след избухването на пандемията се наложи да се занимава с управлението на кризата вместо със спокоен дебат за принципите. В началото на май, когато първата вълна по никакъв начин не утихна, настъпи следващият удар: В свое решение Федералният конституционен съд обвини ЕЦБ в превишаване на правомощията ѝ и заплаши да забрани на германската централна банка да участва в покупките на облигации на централната банка.

Ситуацията беше драматична: Бундесбанк беше изправена пред дилемата или да се подчинява на съда като германски орган, или като част от системата на европейските централни банки да следва решенията на ЕЦБ, в която тя участва в самия Съвет на ЕЦБ чрез своя председател Йенс Вайдман.

Присъдата имаше силата да предизвика конфликт, който е вреден за всички. Някои членове на Управителния съвет, който включва президентите на националните централни банки в допълнение към шестчленния изпълнителен съвет, очевидно искаха да заемат твърда позиция. Според девиза: Паричната политика на ЕЦБ не е предмет на германската юрисдикция и излизане на Бундесбанк може да бъде последвано по всяко време от други национални централни банки или самата ЕЦБ. В този лагер основната грижа беше да не се създаде опасен прецедент, ако исканията на националните съдилища изобщо се приемат.

Лагард реши да работи „целенасочено“, вместо да настоява за принципи, както се изразява икономист от ЕЦБ. Стана ясно, че ЕЦБ не е засегната от решението на Германия. 

В същото време тя заработи с Бундесбанк, за да предостави на Бундестага и правителството документи, обосноваващи решенията му, както се изискваше от съдиите, за да предостави доказателства, че нейната парична политика не е имала непропорционални странични ефекти.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Отрицателните лихви свиват дълга на Германия