Пауъл трябва да охлади пазарните очаквания, без да предизвика паника

Ако се съмнявате, удвоете залога. Това е един от начините да се формулира настоящото послание на председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, пише Джилиън Тет за Financial Times.

В началото на седмицата имаше оживени спекулации дали предложеният от администрацията на Байдън план за стимулиране в размер на 1,9 трлн. долара може да отприщи инфлацията - и по този начин да принуди Фед скоро да обуздае разхлабената си парична политика. 

Той също така каза, че нито едно от двете няма да се случи скоро. На обикновен английски това означава, че на практика безплатните пари ще се задържат още дълго време. Не се притеснявайте от приказките за инфлация. Мислете за години, а не за месеци преди политиката да се промени.

Грешка ли е това? Така мисля. Но не защото възразявам срещу идеята за радикална парична политика или като цяло свръхниски лихви. Фед беше прав да предприеме количествено облекчаване след кризата от 2008 г., за да предотврати риска от депресия. Това бе валидно и когато Covid-19 удари миналата година. И макар че бих предпочела да виждам малко по-високи ставки сега, сегашната позиция на централната банка почти може да бъде оправдана от ниската инфлация; през януари потребителските цени останаха непроменени спрямо предходния месец за втори пореден път.

Това, което ме притеснява обаче, са сигналите, които Фед изпраща за бъдещето. Предишни поколения централни банкери смятаха, че е глупаво да се подават прекалено точни сигнали за бъдещата политика, тъй като това или ще им върже ръцете, или ще насърчи самодоволството на пазара, или и двете.

През последното десетилетие обаче централните банкери започнаха да предлагат рамка за това как ще реагират на бъдещи икономически данни, надявайки се това да намали шанса за пазарни сътресения, като създаде повече предсказуемост.

Това беше разумно. Но Федералният резерв сега издигна тези така наречени „бъдещи насоки“ на ново ниво, което изглежда опасно. Най-забележителното е, че през последната година ръководителите на Фед посочиха, че политиката ще остане непроменена до края на 2022 г., ако не и след това. Това означава, че политиката изглежда зависима и от времето, а не само от данните - и тъй като това няма как да стане (без магията на съвършената прозорливост), чувството за зависимост от времето формира нагласите на инвеститорите.

Изглежда, че Пауъл е решен да коригира това. Той е казвал и преди, че иска да зависи от данните и в сряда не спомена точна дата, когато политиката ще се промени, като вместо това посочи целите за „пълна заетост“ и инфлация над 2% като задействащи фактори.